Той направи двусмислен жест.
— Аз едновременно налагам и спазвам храмовата дисциплина. Освен това съм слабо докоснат от бог, но достатъчно, за де не ламтя за повече. Никога не съм сигурен дали своенравните ми способности са моя грешка като приемник, или Негова като източник. — Той въздъхна. — Вашият господар Хетвар така и отказва да проумее това. Упорито ме преследва с настоявания да помогна за разни неща, от които не разбирам нищо, и се дразни, когато му откажа. Магьосниците от моя орден са на негово разположение; боговете не са.
— Наистина ли му отказвате? — впечатлен попита Ингрей.
— Често. — Левко изкриви лице в гримаса. — Колкото до големите светци — тях никой не ги командва. Мъдрите хора от Храма просто ги следват и чакат да видят какво ще стане, без да задават излишни въпроси.
Левко за миг сякаш се върна в свои си спомени и Ингрей се зачуди какъв ли опит е натрупал Просветеният в тези неща. Неща редки и внушителни, ако трябваше да гадае.
— Аз не съм светец от никакъв вид.
— Аз също — пламенно заяви Аяда. — И все пак…
Левко ги изгледа един по един.
— Това, което казвате, е вярно. И въпреки това… И двамата сте повече докоснати от бог, отколкото е редно за хора с вашата сила на волята. Именно отричането от собствената воля е онова, което отваря място и позволява на бога да навлезе в материалния свят чрез светците. Слуховете за това как животинските духове позволявали на воините от Старите лесове да се отварят по-широко за своите богове, преливайки благодат така, както сега го правят за нас свещените погребални животни, изведнъж започват да ми се струват по-убедителни.
„Означава ли това, че моето оневиняване наистина е в опасност, както твърди Уенцел?“ Ингрей реши да зачекне този въпрос отдалеч.
— Аяда не носи по-голяма отговорност за придобиването на своя леопард, отколкото носех аз за вълка си. Други са й го натресли. Не може ли да я оневинят така, както оневиниха мен? Няма логика да бъде оправдана по едно углавно обвинение само за да я осъдят по друго.
— Интересен въпрос — каза Левко. — Какво казва печатник Хетвар?
— Още не съм споменал на лорд Хетвар за леопарда.
Веждите на Левко се вдигнаха.
— Той не обича усложненията — неубедително каза Ингрей.
— Каква игра играете, лорд Ингрей?
— И на вас не бих го казал, ако не ме беше принудило писмото на Халлана.
— Спокойно сте могли да изгубите въпросното писмо по пътя — посочи кротко свещеният. И със съжаление?
— Мина ми през ума — призна Ингрей. — Но реших, че ползата ще е временна. — После добави: — Бих могъл да ви задам същия въпрос. Простете ми, но ми се струва, че вашата вярност към правилата е доста еластична.
Левко вдигна ръка с разперени пръсти.
— Говори се, че палецът е свещен за Копелето, защото с него натискал везните на справедливостта, за да ги наклони в своя полза. Има повече истина, отколкото хумор в тази шега. В същото време обаче почти всяко правило е измислено заради някаква предхождаща го катастрофа. Моят орден има цял арсенал от натрупани по този начин правила, лорд Ингрей. Ние се въоръжаваме според нуждата.
Което правеше Левко еднакво непредсказуем и като съюзник, и като враг, мрачно си помисли Ингрей.
Откъм входната врата се чу ново почукване. Ингрей затаи дъх от страх, че може да е Уенцел, пришпорен насам от сутрешните събития също като Левко, но ако се съдеше по тихия спор между портиера и новодошлия, едва ли беше пристигнал точно графът. Накрая вратата се отвори и портиерът предпазливо надникна.
— Пратеник за Просветен Левко, милорд.
— Да влезе — каза Ингрей и портиерът се оттегли облекчено.
Мъж в табарда на принц Болесо се мушна с рамото напред покрай него. Слуга, ако се съдеше по другите му дрехи, липсата на меч и колебливото му поведение. На средна възраст, леко прегърбен и с рядка четина по бузите.
— Простете, Просветени, спешно трябва да говоря със… — Погледът му се спря на Ингрей и очите му се разшириха в явен знак, че го е познал. Гласът му рязко се сниши. — О!
Ингрей го изгледа озадачено, поне отначало. После кръвта сякаш завря в главата му и той осъзна че е помирисал демон, особената миризма на дъжд и мълнии, която се излъчваше на вълни от новодошлия. Някой от предрешените магьосници на Левко, дошъл да докладва за храмови дела на господаря си? Явно не, защото по лицето на Левко нямаше и помен да го е познал, макар тялото му да се беше вдървило. „Той също помирисва демона или го усеща по друг начин“.
По-скоро гласът, а не външността го издаде. Вътрешното око на Ингрей остърга брадата заедно с единайсет години от лицето на слугата.