— Вече напълно се обърках. Каква е връзката с…
— През две хиляди и пета бащата на Роби ни заведе на юбилейна прожекция по случай трийсетгодишнината от създаването на филма. Състоя се на мястото, където е била снимана част от него.
— Е, и?
— Бавно загряваш, старче. Спилбърг е снимал „Челюсти“ на остров Мартас Винярд, Лозето на Марта. Разбираш ли? Намира се до Кейп Код. Отидохме със самолета до Бостън и взехме автобуса до фериботното пристанище. Не е далече. Бях на четиринайсет, но си го спомням много добре.
Долната челюст на Бен увисна.
— Това опростява ли достатъчно задачата ни? — попита го Джуд с широка усмивка.
50
Мокрият английски сняг се различаваше доста от мекия умерен климат на Капри, но Рекс О’Нийл беше твърде развълнуван, за да усеща студа, докато тичаше от таксито до портата на дома си на улица „Белгрейв Гардънс“ в Северен Лондон. Пренесе чантите си по алеята и ги пусна пред входната врата, за да прерови джобовете си за ключа. Мисълта, че съвсем скоро ще види Меган, го караше да се усмихва непрекъснато, откакто самолетът му бе кацнал на „Хийтроу“. Представяше си колко ще се зарадва на неочакваното му завръщане, на възможността да отпразнуват заедно Коледа.
— Толкова бързо се прибра — щеше да възкликне тя и да се хвърли в прегръдките му. — Защо не ме предупреди? Щях да сготвя нещо специално.
— Исках да те изненадам, мила — щеше да отвърне той и да зарови пръсти в косата й.
А после смяташе да й съобщи следващата изненада: че няма повече да заминава за Европа, а ще остане при нея в Лондон. Меган щеше да прелива от въпроси, но тя беше умно момиче и знаеше, че не бива да се рови в служебните му дела. О’Нийл възнамеряваше да й каже, че просто му е омръзнало от тази работа и е подал молба за преназначение, която е била удовлетворена незабавно. Разбира се, нямаше да спомене за кашата, която Пенроуз бе сътворил.
Представяше си радостта в очите й, когато й съобщеше новината. Щеше да я притисне до себе си, да я целуне по устните и да се закълне, че никога повече няма да я остави сама. После, ако не беше твърде уморена, можеше да я заведе на вечеря в любимия им арменски ресторант в Сохо.
Той отключи входната врата и влезе в антрето, преливащ от вълнение. Пусна багажа на пода, свали палтото си и го метна на закачалката.
— Меган! Аз съм! — Тя не отговори, но сигурно не го бе чула в големия апартамент. — Меган? — повтори той и се огледа в просторния вестибюл. — Меган, скъпа! Познай кой си е дошъл!
В жилището беше тихо. Може да е излязла, реши О’Нийл и бутна вратата на дневната.
Тя седеше на един стол в средата на стаята и го гледаше уплашено.
— Меган? — извика тревожно той. Първата му мисъл беше, че нещо ужасно се е случило. Сигурно бе направила спонтанен аборт или някой от семейството бе починал. — Скъпа, какво има?
— Здрасти, Рекс — каза гласът, който се бе надявал никога повече да не чуе.
Той се обърна. Пенроуз Лукас стоеше до вратата на дневната с дълъг балтон от туид и лъснати обувки. Големият пистолет в ръката му беше небрежно насочен надолу.
О’Нийл ококори очи; първоначалният му шок бързо премина в гняв.
— Какво правиш в дома ми?
— Толкова бързо си тръгна от Капри — заяви Пенроуз, — че не успяхме да си кажем довиждане. А и най-после исках да се запозная с жена ти. Между другото, апартаментът ви е много хубав.
О’Нийл погледна пистолета в ръката му.
— Получих преназначение — заекна той. — Решението не е мое.
Пенроуз бръкна в левия джоб на балтона си и извади миниатюрно електронно устройство.
— Виж, Рекс, аз съм недоверчив човек. Така си спестявам разочарованието, когато някой ме предаде.
— Да те предам ли? — избухна О’Нийл. — За какво говориш?
Пенроуз изцъка с език, поклати глава и включи електронното устройство. О’Нийл затвори очи и изстина, когато чу собствения си металически глас от малкия високоговорител. Беше запис на телефонното обаждане, което бе провел с ръководството на „Тримбъл Груп“ в Лондон буквално преди часове. В него им докладваше за последните изстъпления на шефа си. Отчетливо се чуваха думи като „побъркан“ и „психопат“, които се забиваха като ледени куршуми в мозъка му.
Меган седеше като прикована към стола, очите й се стрелкаха между пистолета в ръката на Лукас и съпруга й. Бяха пълни със сълзи и гледаха умолително.