Пенроуз изключи устройството и закрачи напред-назад из стаята, като си играеше с пистолета.
— Отдавна чакам този момент, Рекс. От самото начало знаех, че не одобряваш плановете ми. Истината е, че през цялото време беше неподходящ за член на моя екип. А ако си мислиш, че глупавият ти опит да ме разобличиш ще има и най-малкия ефект, жестоко се лъжеш. „Тримбъл Груп“ са плътно зад мен. Нищо няма да се промени. Мисията ми ще бъде изпълнена, не разбираш ли?
Във всяка друга ситуация О’Нийл би се изсмял презрително на подобни бръщолевения. Но сега не можеше да откъсне очи от пистолета. Едва дишаше. Споменът за случилото се с проститутката беше пресен в съзнанието му. Трябваше да направи нещо, дори с риск да бъде убит. Собственият му живот не беше толкова важен. Трябваше да попречи на този психопат да навреди на Меган.
Пенроуз се спря и погледна бившия си сътрудник като училищен директор, принуден въпреки жалостивата си природа да накаже непослушен ученик.
— Не те ли предупредих, Рекс, че няма да допусна никой да застане на пътя ми? Защо не ме послуша?
Той щракна с пръсти. В стаята влязоха още трима души. Меган изскимтя уплашено. О’Нийл усети как кръвта замръзва във вените му, когато позна мъжете. Бяха Съгс, Дойл и Просър, трима от убийците на Кътър, които Пенроуз бе подбрал за лична охрана — безмозъчни садисти, готови на всичко за шепа банкноти от ръката на любимия си работодател.
— Ще се обадя отново на „Тримбъл Груп“ — заяви О’Нийл. — Ще им кажа, че е станало недоразумение. Можем да изгладим нещата. Наистина.
— Това не е от значение — отговори Пенроуз. — Важно е единствено твоето предателство. То не се заличава така лесно. Вече няма връщане назад.
— Какво смяташ да направиш? — попита с треперещ глас О’Нийл.
Пенроуз кимна и тримата бодигардове заобиколиха в тесен кръг О’Нийл и Меган. Дойл сграбчи Меган за ръката и грубо я вдигна от стола. Тя изпищя от ужас. Съгс и Просър хванаха О’Нийл.
— Не я намесвайте! — захленчи той. — Умолявам те, Пенроуз! Ще ти дам всичко, което притежавам.
— Не се съмнявам — отвърна Пенроуз и махна на хората си. — Отведете ги в трапезарията.
Бодигардовете се подчиниха незабавно и подкараха пленниците си към затворената врата. Меган се извиваше и дърпаше в желязната хватка на Дойл, който замахна с мускулестата си ръка и я зашлеви през лицето. Тя залитна и се преви на две.
— Бременна е! — изкрещя О’Нийл, като се опитваше да се отскубне, за да помотае на жена си. — За бога, имайте милост!
Пенроуз подскочи.
— За бога, а? До него ли опря, Рекс? Да не се надяваш да ти прати чудо, за да те отърве?
— Моля те, Пенроуз!
Съгс отвори с крак вратата към трапезарията. Когато видя какво ги очаква от другата страна, О’Нийл усети как му прилошава. От уютната трапезария, в която двамата с Меган бяха прекарали толкова щастливи мигове заедно, нямаше и следа. Масата, столовете и старинният бюфет бяха изчезнали. Подът бе застлан с черен лъскав найлон. Стените, прозорците и таванът бяха плътно покрити със същия материал, захванат с пирони. В ъгъла до вратата имаше две метални кутии с инструменти.
Но онова, което накара коленете на Рекс О’Нийл да се подгънат, беше грубо скованата дървена рамка в средата на стаята, стигаща почти до тавана. В напречната й горна греда бяха забити четири железни халки, от които висяха вериги. Към краищата на веригите бяха закрепени белезници.
— Не! — изкрещя О’Нийл и се задърпа отчаяно от хватката на Съгс и Просър.
Но те се оказаха много по-силни от него и го вкараха грубо в стаята. Черният найлон изшумоля под краката му. Той рухна на колене и двамата го повлякоха към дървената рамка. Меган бе спряла да пищи. Сякаш изпаднала в транс, тя пристъпваше след Дойл, а устата й се отваряше и затваряше, без да издаде звук.
Последен в стаята влезе Пенроуз и се облегна до вратата. По негов сигнал Рекс и жена му бяха повдигнати върху рамката, а китките им — пристегнати в белезници над главите им. Просър и Дойл хванаха по един от свободните краища на веригите и ги дръпнаха с всичка сила. Краката на жертвите се откъснаха от земята. Меган висеше безжизнено, изпаднала в шок. Съпругът й се мяташе като хванато в капан животно. Краищата на веригите бяха закачени за дебели куки в дървената рамка, за да не позволят на телата да се смъкнат надолу. Просър плю на ръцете си и разтърка длани.