— Долно копеле! Мръсник! Ще умреш затова! — изрева О’Нийл към Пенроуз, който стоеше до вратата и наблюдаваше сцената от разстояние, защото знаеше какво следва.
— Викай колкото искаш, Рекс. Стаята е шумоизолирана.
Докато О’Нийл си бе гризал нервно ноктите на летището в Неапол и бе чакал на гишето за паспортен контрол на „Хийтроу“, Пенроуз и неговият екип бяха долетели с лиърджета, за да подготвят къщата за пристигането му.
Съгс отиде до кутиите с инструменти, отвори ги и започна невъзмутимо да вади съдържанието им. В едната имаше два чувала за пренасяне на трупове, каквито използват в моргите, и три защитни гащеризона. Другата беше пълна с разнообразни инструменти, които изтракаха зловещо, когато Съгс бръкна вътре. Той порови малко, после подаде един сатър на Просър и касапски нож на Дойл. За себе си избра мачете. Беше с гумена дръжка, за да не се хлъзга, щом се изцапа с кръв.
— Разпори й корема — нареди Пенроуз. — Нека Рекс види детето си, преди да умре.
О’Нийл изпадна в истерия. Меган просто висеше на веригите, а съзнанието й сякаш обитаваше някаква паралелна вселена.
Съгс, Просър и Дойл се спогледаха. Хвърлянето на свещеници от мостове беше едно нещо, но това тук…
— Не е ли малко прекалено, шефе? — промърмори Дойл.
— Мислехме, че искаш само да ги поуплашим — добави Просър.
— Изпълнявайте! — изрева Пенроуз. — Иначе няма да получите никакви пари!
Приглушените писъци на „Белгрейв Гардънс“ скоро се усилиха. Трябваше да минат цели двайсет минути, преди да заглъхнат напълно.
През цялото време семейство Хигинс гледаха телевизия в съседния апартамент и не чуха нищо.
51
След закъснелия среднощен полет от Йерусалим и още девет хиляди километра във въздуха Бен и Джуд кацнаха на международното летище в Бостън към девет сутринта местно време. Веднага се насочиха към близката агенция за коли под наем и взеха един джип „Пейтриът“. Бяха пристигнали точно за първия сняг. Върволици от тежки машини почистваха пътищата, докато джипът ги отнасяше на юг през идиличния зимен пейзаж на Нова Англия.
В лошото време им отне близо два часа, за да изминат сто и двайсетте километра до Уудс Хоул. Фериботното пристанище бе обвито в непрогледна мъгла.
Наближаваше обяд, когато дългият нисък бряг на Мартас Винярд се появи през вдигащата се мъгла. Стотиците яхти и платноходки, които се полюшваха грациозно до брега, изглеждаха като джуджета пред огромния ферибот, плъзгащ се към кея. Джипът на Бен се спусна надолу по рампата и пред двамата с Джуд се разкри панорамата на острова.
— Ето че стигнахме — каза Джуд. — Сега остава само да открием Уесли Холанд. Едва ли е вписан в телефонния указател.
— Би било прекалено лесно — отвърна Бен.
Докато влизаха с колата в Оук Блъфс, Джуд описа на Бен лудницата, която бе видял при посещението си в Мартас Винярд през 2005 година. Тогава там бе гъмжало от туристи и киномани заради юбилейната прожекция на „Челюсти“. А сега въпреки опитите на местните хора да украсят острова за Коледа много от къщите бяха заключени за през зимата. Бен паркира джипа на Съркют авеню — живописна улица до пристанището — и двамата тръгнаха пеша покрай спретнатите магазинчета и ресторанти.
— Мислиш, че ще го намерим на някоя маса ли? — попита Джуд и надникна през вратата на едно ресторантче.
— Не.
— Какво правим тук тогава?
— Пазаруваме — обясни Бен.
На няколко преки по-нататък откри каквото търсеше. Отвори вратата на смесения магазин и над главата му издрънча звънче. Собственикът беше дребно човече с кръгли очила и мустаци, които се извиха нагоре, когато той се усмихна. Бен го попита дали продава пътеводители на острова.
— Този тук върви най-добре — заяви мъжът и свали от рафта гланцирана книжка. — Разгъва се като карта. Показани са всички интересни места. Имайте предвид обаче, че през студените месеци островът е доста замрял.
— Това не е проблем — отвърна Бен. — Ще го купя. — Той посочи щанда встрани от тезгяха. — Искам и един бинокъл от тези.
— „Минолта“ десет на петдесет — каза собственикът и му го подаде. — Цената е добра. Туристите се избиват за тях, но през зимата не продавам много.
Бен огледа набързо бинокъла.
— Няма нужда от кутия, ще го взема така.
Очите на собственика проблеснаха зад кръглите му очила.