— Дори и да докажете, че този меч е принадлежал на някой борец за свобода на Юдея, не виждам как ще проследите историята му до самия Исус.
Докато разсъждаваше над въпроса, Уесли навлажни устните си с глътка вино.
— Преди малко споменах за меча, с който апостол Петър е отрязал ухото на Малх при залавянето на Исус. Смята се, че този конкретен меч впоследствие е попаднал в ръцете на Йосиф Ариматейски, човека, отстъпил собствения си предварително запазен гроб, за да бъде погребан в него Христос.
— Знам кой е Йосиф Ариматейски.
— Чудесно. В такъв случай сте чували легендата, според която Йосиф по-късно предприема пътуване до Британия и става първият християнски епископ там. В някои предания се твърди, че той е взел със себе си Светия граал, след като го е получил от някакво призрачно превъплъщение на Исус. Най-вероятно обаче е донесъл меча на свети Петър. Знаем, че от там мечът поема на изток и някъде през десети век се появява отново в Познан, днешна Полша. Останките му са изложени в музея на Познанската архиепископия. Аз лично съм го посещавал, за да ги разгледам. Повярвайте ми, става дума за очукано ръждиво парче желязо. Това се случва с лошокачествената стомана след две хиляди години, а понякога и след няколко века. Трябва да ви покажа някои от изгнилите оръжия в моята колекция, които датират от четиринайсети век.
Уесли се наведе над меча върху масата и прекара нежно пръсти по гладката стомана.
— Вижте го само. Почти идеално запазен, и то не единствено заради сухия климат в Масада. — Той вдигна очи към Бен. — Разбирате ли от металургия?
Бен си призна, че познанията му в тази област са твърде ограничени.
— Без разработването на кованата стомана — каза Уесли — човечеството щеше да си остане в Бронзовата епоха. Тази сплав променя цялата ни история, но процесът в никакъв случай не е кратък. Причината за разпадането на много древни оръжия е, че просто са били направени от некачествен метал. За щастие, не всички. Още през шести век преди нашата ера майстори занаятчии са умеели да произвеждат стомана, която не е отстъпвала по якост на днешните образци. Чували ли сте за дамаската стомана?
Бен поклати глава.
— Разработена е през трети век преди Христа в Индия, откъдето впоследствие се разпространява из Близкия изток. Произвежда се от изключително качествена желязна руда, която се стопява при висока температура, за да се отстранят примесите. Същевременно се добавят въглерод и други важни съставки, известни само на най-посветените майстори. Процесът е деликатен. Ако се прекали с въглерода, се получава ковано желязо, което е твърде меко. А ако не се сложи достатъчно, резултатът е твърд, но крехък чугун. При правилно комбиниране на съставките се изработва боен меч, който няма равен на себе си. Не се нащърбява, не се чупи или криви. Издръжлив е както на битки, така и на изпитанията на времето. Тази стомана е толкова търсена в древността, че се използва като разменна монета в Европа, арабския свят и Близкия изток. Едва ли е нужно да споменавам, че е изключително ценна.
Уесли вдигна меча от масата.
— Ето един ранен пример за острие от дамаска стомана. Дадох го за анализ на стотина експерти. Пробите показват съвършена вътрешна структура на метала, съдържаща въглеродни нанотръби, нанонишки и всякакви други чудеса, които биха изумили и най-опитния съвременен оръжейник. В днешно време човечеството не е в състояние да произведе подобно острие. Тайната на древните майстори е безвъзвратно загубена.
Той замахна и мечът изсвири във въздуха.
— През първи век от новата ера, а и дълго след това меч с такова качество се е смятал за връх на технологията, еквивалентен на най-мощните електронни машини днес. Притежанието му не е било по силите на никой простосмъртен. Като изработка е по-съвършен дори от бронзовите мечове хопеш, открити в гробницата на Тутанкамон. С други думи, имаме си работа с оръжие, което е било изковано за цар. И то не за кой да е цар.
Уесли замахна още веднъж с меча, този път към Бен; острието се спря на педя от гръдния му кош.
— Това беше предисторията. Сега минаваме към най-интересната част. Огледайте надписа върху острието. Както забелязвате, буквите са изтрити и избледнели на места. Успявате ли да разчетете нещо?
Бен се втренчи в едва различимите обозначения. Стори му се, че вижда очертанията на закривени букви, гравирани в стоманата.
— На арамейски е — обясни Уесли. — Платих триста хиляди долара на екип от специалисти, за да изработят компютърна възстановка на оригиналния надпис отпреди две хиляди години. И знаете ли какво гласи текстът? — Той изгледа тържествуващо Бен и добави: — „Осанна на Сина Давидов.“