— Църквата неведнъж е заговорничила срещу един от своите — съгласи се Бен.
— Вероятно това е обяснението — каза Джуд. — Явно си имаме работа с група побъркани християнски фундаменталисти. Баща ми често се оплакваше от определени епископи, заслепени хардлайнери, които не биха се поколебали да изпратят еретиците на кладата, ако зависеше от тях. Сигурно те са в дъното на всичко. Или пък съществува някакво тайно общество, което през цялото време е знаело за меча и сега се стреми да потули истината.
Уесли изглеждаше скептичен.
— И аз съм си мислил същото. Но ако е така, става дума за изключително влиятелна християнска секта. Що за организация разполага с властта да заличава следи от убийства и да проследява хора по кредитните им карти? Това по-скоро е по силите на правителствен орган, а понастоящем нито едно правителство на западна държава не покровителства религиозни групи, било то открито или тайно. Времената не са такива.
— Кой тогава би го направил? — попита Джуд.
— Нямам представа, синко. Колкото и да си блъскам мозъка, доникъде не стигам. Нито пък разбирам как са научили за намеренията ни. Толкова внимавахме да не вдигаме шум! Баща ти не споделяше дори с майка ти, а той не обичаше да пази тайни от нея.
— Някой от консултантите ви може да се е изпуснал — заяви Бен. — Това си е потенциален риск за сигурността.
— Знаех за този риск. Никога не им подавах повече информация от необходимото, за да не се досетят за историята на меча.
— Но сте казали всичко на университетските преподаватели.
— Какъв избор имах? Не скривах нищо, защото се опитвах да ги убедя. Но те са почтени хора, учени с репутация. Лудост е да предполагаме, че са в дъното на всичко. В най-лошия случай да са ме помислили за смахнат ексцентрик. Не, изправени сме пред нещо по-голямо.
— Сигурно сте прав — каза след кратка пауза Бен. — Които и да са тези хора, очевидно разполагат с огромна власт и влияние. Все пак са подслушвали всички телефонни линии в къщата ви. Затова знаят толкова много.
Джуд се намръщи.
— Чакай малко! Не разбирам. Те са подслушвали телефоните, защото са знаели за меча, или са научили за него, докато са подслушвали телефоните?
— Нямам представа — отвърна Бен.
— И друго нещо ми се струва странно — намеси се Уесли. — Ако тия мръсници са ни следили от самото начало, как така не са стигнали до Хилел?
— Не знам — заяви Бен. — Предполагам, че телефонното подслушване е започнало доста по-късно, когато Хилел вече е бил извън играта.
Но това бяха единствено догадки и Бен отново бе обзет от неприятното усещане, че са попаднали в задънена улица.
В стаята настъпи тишина. Тримата бяха пресушили и втората бутилка вино. Ставаше късно.
— Тези хора продължават да душат наоколо — каза Джуд. — А ние дори не сме сигурни кои са те.
— Може би е разумно да останем тук и да изчакаме следващия им ход — подхвърли Уесли.
— Тук, при вас? — попита Джуд.
— Разбира се, стига да искате да прекарате известно време на Мартас Винярд. Аз нямам нищо против. Можете и да се върнете в Англия, ако желаете. Ще се защитим където и да се намираме. Нужни са само пари, а парите не са проблем. Ще направя това, което предложих на баща ти: ще наема цяла армия бодигардове да ни пазят денонощно, докато всичко отшуми. Ще покажем на тия копелета, че сме по-издръжливи от тях. А ако дръзнат да се появят тук, ще ги погребем.
57
Разговорът около масата продължи още известно време, но всички бяха изморени и силите ги напускаха. Накрая Джуд протегна ръце и се прозя.
— Едва си държа очите отворени.
— Стаите за гости са на горния етаж — заяви Уесли. — Избери си една от тях и се настани.
— Нещата ми са в колата — обърна се Джуд към Бен.
Бен едва го чу, съзнанието му беше изцяло заето със собствените му мисли. Той бръкна мълчаливо в джоба си, извади ключовете от колата и ги плъзна по масата. Джуд ги взе и излезе навън. Джипът бе паркиран от другата страна на пясъчните дюни, на известно разстояние от къщата.
— Прилича на баща си — каза Уесли, когато останаха сами. — Не толкова физически, колкото душевно. Добро момче е. Чувствам се виновен, че страда. Ако не бях намесил баща му в тази история…
Бен все още не можеше да свикне с мисълта кой е истинският баща на Джуд.