До един момент.
Бен бе виждал стотици пъти как грижливо подготвени военни операции се разпадат само за миг заради намесата на външен фактор, който не е бил отчетен при планирането. Тогава контролът отстъпваше място на хаоса, а в напрегнати ситуации дори най-малкият непредвиден инцидент можеше да бъде взривоопасен.
В случая факторът се казваше Уесли Холанд. Той се появи изневиделица в горната част на стълбището, стиснал меча, с който явно не се бе разделял.
— Какво става тук? — извика той, но видя въоръжените мъже и замръзна на място.
Част от оръжията се извърнаха от Бен към милиардера, който зяпна от уплаха и понечи да побегне назад по коридора.
В този момент се случиха няколко неща.
Мъжът от лявата страна на Бен се разсея за миг — достатъчно, за да не види лакътя, приближаващ се с голяма скорост към гръкляна му. Още преди тялото му да се удари в стената, Бен измъкна пистолета от ръката му и го насочи към останалите.
Междувременно отекнаха изстрели. Трима от мъжете откриха огън по бягащия Уесли. Един куршум разцепи парапета на стълбището до него, друг изсвири покрай ухото му, трети се заби в мускула на левия му прасец. Той извика от болка и падна по гръб.
Стиснал здраво пистолета, Бен завъртя дулото към най-близкия от нападателите и изстреля два куршума в гърдите му. Убитият още не се бе строполил на земята, когато Бен се огледа за следващата мишена.
Лишен от опората на простреляния си крак, Уесли Холанд бе изгубил равновесие и се търкаляше заднешком по стълбището, без да изпуска меча.
Четирите останали дула се извърнаха към Бен. Той трябваше да ликвидира най-бързия от нападателите. Натисна два пъти спусъка и произведе два изстрела. Мъжът извика, струя кръв обля стената зад него и оръжието се изплъзна от ръцете му.
Престрелката продължи само няколко секунди, но за Бен, чийто пулс се бе ускорил до краен предел, всичко се случваше като на забавен каданс. Изстрелите в затвореното пространство се сливаха в оглушителен грохот. Гилзи отскачаха и се търкаляха по пода. В хаоса той видя как дулото на командира се насочва право към челото му и си помисли, че няма време да реагира. Но преди онзи да дръпне спусъка, търкалящото се надолу тяло на Уесли Холанд се стовари в краката му. Мъжът залитна и изстрелът отиде встрани.
Куршум от друг пистолет профуча покрай лицето на Бен и се заби в стената; по гърба му се посипа мазилка. Той отвърна на огъня. Пистолетът в ръката му беше многозаряден „Валтер“ — в пълнителя положително имаше поне осем патрона. Но Бен изобщо не смяташе да довежда докрай престрелката срещу трима безскрупулни нападатели.
Не изгаряше от нетърпение да разбере дали съществува рай горе на небето.
Той бутна с рамо вратата, претърколи се по гръб на терасата и изстреля още няколко куршума към вътрешността на къщата. После скочи на крака и се дръпна встрани от входа.
Хеликоптерът се приближаваше бързо, движейки се на петнайсетина метра височина над плажната ивица. Синкавата светлина на прожектора заслепи Бен и го принуди да закрие с ръка очите си, докато тичаше по протежение на терасата. В един момент се спъна и за малко не падна по лице. Това може би спаси живота му, защото в следващия миг картечен откос от хеликоптера изплющя по фасадата на къщата точно там, където допреди малко се бе намирала главата му. Разлетяха се трески, един от прозорците се пръсна на парчета.
Над главата му профучаваха куршуми и се забиваха в мазилката на къщата. Бен прескочи парапета на терасата и падна тежко в мекия пясък отдолу. Силата на удара го събори на колене, но той бързо се изправи и се затича към дюните встрани. Хеликоптерът беше слязъл още по-ниско над плажа, роторът му завихряше истинска пясъчна буря.
Бен навлезе в дюните, като се опитваше да избяга от яркия лъч на прожектора. Сърцето му биеше като лудо. Питаше се какво ли е станало с Уесли и изпитваше угризения, че не е могъл да му помогне. После се сети за Джуд. Къде ли беше той сега? Дано да бе успял да се отдалечи достатъчно от къщата.
Командирът на екипа и останалите оцелели мъже бяха излезли на терасата и тичаха към плажа. Чуха се викове. От хеликоптера скочиха няколко фигури и се присъединиха към тях. Бен се спря за миг в сянката между две високи пясъчни дюни, за да провери пълнителя на пистолета си. Имаше само четири патрона плюс един в цевта. Едва ли щяха да му помогнат срещу толкова много врагове.