Някой беше готов на убийство, за да постигне целта си.
Саймън преглътна тежко.
— В безопасност ли е?
— Тук е, до мен — отвърна Уесли и потупа с длан калъфа.
— Не те ли предупредих, Уесли? Не ти ли казах, че ме следят? Нима не ти споменах за мъжа, който дойде в църквата преди две седмици? — Сцената изплува ясно в съзнанието му. Непознатият се бе появил изневиделица, докато Саймън помагаше с коледната украса на една от църквите си в Оксфордшър. Когато Саймън отиде да го посрещне, мъжът се обърна и си тръгна също толкова внезапно, колкото бе дошъл. — Не ти ли казах и нещо друго: че Фабрис никога не би се самоубил по подобен начин? Че не би извършил нищо от онова, в което го обвиняват?
Те бяха водили този разговор отново и отново, откакто научиха за смъртта на своя колега и прочетоха шокиращия му имейл.
— Нямам представа какво е извършил Фабрис — прекъсна го нетърпеливо Уесли. — Нито защо му е трябвало да прави фалшиви признания. Не знам дали сам се е хвърлил от проклетия мост, или не. Ти също не знаеш. Сигурно е единствено, че и двамата сме в опасност заради меча. Това е реалността, пред която сме изправени.
— Но кои са тези хора? Откъде са разбрали за нас?
— Разговарял ли си с някого? С когото и да било? Те дори знаят как изглежда мечът.
— Не, с никого — отвърна веднага Саймън. — Заклевам се.
— Абсолютно ли си сигурен?
— Уесли, никога не бих…
— Добре. Продължавай все така. Виж, трябва да затварям. Ченгетата ще са тук всеки момент. Когато приключа с тях, ще звънна на адвоката си и ще уредя частна охрана за теб и семейството ти.
— Няма нужда. Ще се оправя сам.
— Можеш ли да наемеш въоръжени охранители в Англия?
— Не, не мисля. Освен ако не си министър-председателят или нещо такова. Но един стар приятел има голям опит в тези работи.
— Дано да е толкова добър, за колкото го мислиш — заяви Уесли. — Положението е сериозно.
— А ти?
— Аз ли? Отивам във вилата на Марта. Ще скрия меча на сигурно място. Той е по-важен от нас двамата. Ти сам го каза, не помниш ли?
Саймън кимна. Още не можеше да се съвземе от шока.
— Да, така е.
— Ще ти се обадя, след като замина. Бъди внимателен, чуваш ли?
6
Малко преди изгрев-слънце Бен скочи от удобното си легло в пристройката за гости на семейство Аръндел, протегна се и направи петдесет лицеви опори, последвани от още толкова коремни преси. Вече се готвеше за втора серия упражнения, когато чу характерното гърлено боботене на лотуса отвън. Избърса с длан замъгления прозорец и видя как стоповете на колата изчезват през портата. Изглежда, денят бе започнал рано за енорийския свещеник.
Мислите, занимавали го предишната вечер, все още се въртяха из главата му. Впечатлен от спокойния, щастлив живот, който Микаела и Саймън водеха в това затънтено английско селце, Бен се чудеше защо и неговата съдба не бе поела в същата посока. Навремето, преди много години, бе мечтал именно за такова бъдеще.
Както често в миналото, и сега той се опита да се види в ролята на Божи човек. Представи си обраслата с бръшлян къща, стегнатата около шията свещеническа яка, всички останали атрибути на сана. Бен Хоуп, пастир на слабите, образец на добродетел и въздържание.
Подобни фантазии го спохождаха често, но той така и не бе успял да повярва с цялото си сърце в този образ. Дори и да беше християнин, с нищо не го показваше, от години не бе стъпвал в църква. В сравнение с вярата на Саймън, която блестеше като ярка звезда, неговата беше едва мъждукаща свещица. Той често се молеше без вътрешна убеденост, почти не отваряше Библията. Старата, подвързана с кожа версия на крал Джеймс, която бе чел през целия си съзнателен живот, бе завършила в крайпътната канавка, изхвърлена от движеща се кола в пущинаците на Монтана. Трябваше да мине много време, преди Бен да почувства угризение за невъздържаната си постъпка.
И все пак вярата, колкото и особено да бе нейното проявление, никога не бе напускала изцяло Бен Хоуп. Всеки път когато се замисляше за естеството й, както и в момента, го обземаше мъглявото усещане за някакъв странен копнеж в дълбините на душата му. Неопределеното чувство, че някой ден може би ще намери спокойствие. Че някой ден от небето ще се спусне напътстваща ръка и ще му посочи правия път.
Той затвори очи и за миг зърна един друг, напълно различен Бен Хоуп, който живееше с Брук в тази тиха, усамотена идилия.