Бен ги разгледа една по една и се натъкна на групова снимка, на която Саймън и още трима мъже позираха на фона на същите древни руини. Всичките се усмихваха, очевидно бяха приятели. Саймън бе преметнал ръка през широките рамене на мъжа вляво от себе си, който приличаше на израелец — едър и як, около шейсетгодишен. От дясната му страна беше застанал друг, по-дребен мъж, вероятно европеец, с бели коси и грижливо подстригана брада. Изглеждаше в добра форма, но бе значително по-възрастен, някъде към седемдесетте. Мъжът най-вдясно беше с петнайсетина години по-млад, с къдрава прошарена коса, кръгло жизнерадостно лице и малко коремче на човек, свикнал да си угажда.
Бен не научи кой знае какво от снимките, но може би щеше да извади повече късмет с компютъра. Той отвори капака, включи лаптопа и скоро откри, че харддискът е почти празен, с изключение на един-единствен документ в „Уърд“ с наименование СМ.
Каквото и да съдържаше файлът, сигурно беше важно за Саймън, иначе едва ли би го държал в сейф. Бен кликна върху иконата на документа, за да го отвори, и на екрана се появи нов прозорец.
Компютърът искаше парола. Бен току-що се бе сблъскал с тухлена стена.
СМ. Не приличаше на инициали. По-скоро беше абревиатура. Но на какво? След няколко секунди размисъл Бен си припомни разказа на Микаела от същата сутрин. Изведнъж му просветна.
СМ. Свещеният меч. Документът съдържаше недовършения ръкопис на книгата, която Саймън бе започнал да пише. От него Бен можеше да научи много, но нямаше как да пробие защитата на Саймън. Доколкото го познаваше, най-вероятно паролата се състоеше от малко известен пасаж от Библията или от неразбираем латински цитат. Непосилна задача. Бен провери характеристиките на файла, но имаше чувството, че наднича в заключена стая. Единственото, което научи, беше размерът на документа — около половин мегабайт, както и моментът на последното му запаметяване, 15:04 ч. на 14 декември.
Бен изруга наум и с неохота затвори капака на лаптопа. После си спомни за компютъра в кабинета на Саймън и реши да провери имейлите му.
Този път нямаше парола. Седнал зад бюрото на Саймън, Бен заотваря стотиците му съобщения, повечето отнасящи се до църковни дела. Някои бяха от продуцентската фирма, други от мениджърската агенция, която се бе ангажирала да посредничи на Саймън в новата му роля на телевизионна звезда. След като прегледа още няколко имейла, Бен се почувства неловко, задето се ровеше без полза в личните дела на приятеля си. Тъкмо щеше да се откаже, когато поредното съобщение привлече вниманието му.
Беше от мъжа, за когото Микаела му бе разказала по време на разходката им в гората. Отец Фабрис Лалик, свещеника, чието самоубийство толкова бе разстроило Саймън. Бен отвори имейла, получен преди две седмици. Текстът гласеше:
Скъпи приятели,
Когато четете това съобщение, аз вече няма да съм между живите. Моля ви да не скърбите за мен, понеже съм недостоен за вашата скръб.
Срамът от греховете ми е бреме, което повече не съм в състояние да нося. Нека Бог се смили над мен за ужасните неща, които съм извършил.
Да гние в ада, какво ме интересува, помисли си гневно Бен. Той затвори пощата и потърси името „Фабрис Лалик“ в Гугъл. След секунда на екрана се появиха безброй статии от френската преса с подробности за самоубийството му. В тях се споменаваше и за огромните количества порнографски материали, открити на домашния компютър на отеца в село Сен Кристоф край Мийо, в Средните Пиренеи на Южна Франция.
Разкриването на педофилски наклонности у даден човек е в състояние за миг да изтрие всичко положително, случило се някога в живота и кариерата му; съвсем разбираемо преобладаващият тон в медийните публикации беше на отвращение и омраза. Материалите изобилстваха с коментари на негови енориаши, които изразяваха своя шок и погнуса от разкритията. Нямаше и следа от съчувствие към мъртвеца. Някои коментатори в интернет го бяха прекръстили на „Педалик“. Бен откри форуми и блогове, където скандалът беше предизвикал разгорещени дебати. Спонтанно възникнали групи за натиск настояваха правителството да се намеси незабавно, за да сложи край на ширещата се поквара в Католическата църква, или — още по-добре — да разпусне веднъж завинаги тази прогнила институция.
В повечето статии бе публикувана една и съща снимка на Лалик, направена на някакво официално събитие. Отецът носеше свещенически одежди, но Бен мигновено разпозна мъжа с жизнерадостното лице и закръгленото коремче от снимката на Саймън. На други изображения се виждаше виадуктът Мийо и мястото, откъдето властите бяха събрали останките му след падането от огромната височина. Отецът наистина бе избрал доста ефикасен метод на самоубийство.