Запомни, момче! Който се поклони на звяра и на образа му, ще пие от виното на яростта Божия, ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели. Пляс! Пляс!
Пенроуз наблюдаваше белите гребени на вълните в далечината. Гласът на баща му постепенно заглъхна, мигрената започна да го отпуска.
Ах, как мразеше този мъж, с каква дива ненавист мислеше за него още от ранното си детство до момента, в който бе напуснал семейния дом, та чак до смъртта му преди единайсет години. Спомни си как бе стоял до гроба му, заобиколен от отчаяни, подсмърчащи роднини, които нямаха достатъчно мозък, за да прозрат какво се крие зад заучения чар на стария тиранин. При вида на ковчега, който се спускаше в зиналата яма, Пенроуз не се сдържа и се изсмя злорадо с глас. Единственото му съжаление беше, че преподобният Джералд Колингзуърт Лукас, дякон на епархията на Уинчестър, най-после се бе отървал от агонията на рака, който го бе разяждал бавно и неумолимо в продължение на цяло десетилетие.
Към момента на дългоочакваната смърт на баща му академичната кариера на Пенроуз вече напредваше. Самороден талант, той от ранна възраст си бе поставил за цел да стане един от най-младите професори на своето поколение. Никога не се бе женил, нямаше сериозни връзки, а приятелите му бяха малко. Пенроуз беше изцяло отдаден на работата си и на идеите, които по-късно щеше да доразвие в първата си книга. Но дори когато успееше да вдигне глава от бързо нарастващия ръкопис на „Бог ли? Какъв Бог?“, той си оставаше прикован към бюрото, където пишеше десетки дълги, пламенни статии в интернет за покварата на организираните религии и преди всичко на християнската.
Готовият ръкопис на книгата — сто и осемдесет хиляди гневни, богохулни думи — предизвика неочаквания интерес на две известни британски издателства. Изведнъж Пенроуз стана притежател на шестцифрен аванс, от който всъщност нямаше нужда, и веднага намери добро приложение на парите. Така започна втората фаза от личната му война срещу Църквата и паметта на баща му.
Пенроуз тайно плати седемнайсет хиляди лири на „Хардстаф и Болдуин“ — малко детективско бюро от Дарлингтън, което трябваше да изрови колкото се може повече мръсотия за представители на църковния клир от всички християнски деноминации в Североизточна Англия. Само за три месеца старателните детективи успяха да се сдобият с видеозапис на най-уважавания пастор в Лийдс, преподобния Тобайъс Бейтман. На него се виждаше как той се измъква тайно нощем, за да се отдаде на съмнителни удоволствия на печално известната Уотър Лейн в „Холбек“. Там го чакаше жена с черна кожена маска, която го връзваше за леглото и го биеше с камшик.
Пенроуз се нахвърли настървено върху жертвата си. Последвалият медиен фурор доведе до отлъчването, публичното опозоряване и развода на преподобния отец Бейтман. Разбира се, източникът на информацията остана неразкрит. Парите на Пенроуз бяха отишли по предназначение, а сега книгата му се продаваше като топъл хляб и му осигуряваше солиден доход. Веднъж вкусил кръв, той разшири обхвата на операцията си върху цялата територия на Англия — амбициозна инициатива, която му струва остатъка от аванса на издателя и част от личните му спестявания. За негов ужас детективите не намериха нищо в продължение на месеци. Никакви сцени на групов секс с участието на Божии служители, никакви пристрастени към хазарта епископи или монахини лесбийки. Нямаше и следа от скандал. Тогава Пенроуз разбра, че ще трябва да прояви повече изобретателност.
Не след дълго той напипа златна жила в лицето на известната и високоуважавана психотерапевтка д-р Нора Гибс — консултант и личен хипнотизатор на спортни и филмови знаменитости. Съвсем случайно един от детективите, наети от Пенроуз, се натъкна на старо съдебно дело и докладва за него на работодателя си. Оказа се, че преди две десетилетия въпросната лекарка, която още се наричала Нора Джеймисън и следвала в Университета в Съсекс, била арестувана за разпространение на амфетамини, кокаин и халюциногенни гъби сред състудентите си. Един от тях се отровил и трябвало да постъпи в болница. Навремето това бе предизвикало лек скандал, но оттогава бяха минали много години и никой не се бе сетил да направи връзката с популярната д-р Гибс.
Два дни след разкритието на Пенроуз личната психотерапевтка на звездите получи анонимно писмо с извънредно ясни инструкции какво точно да направи, за да избегне изтичането на истината в националните медии. Съвсем скоро един известен телевизионен водещ, участвал в хипнотичните сеанси на д-р Гибс заради стрес и депресия, внезапно възстанови дълго потисканите си спомени за тежкия сексуален тормоз, нанесен му от свещениците и монахините в католическия пансион, който бе посещавал като дете. Телевизионният водещ, потресен до дъното на душата си, но същевременно благодарен на д-р Гибс, задето му бе помогнала да си припомни забравеното минало, отправи публични обвинения към заведението. Въпреки липсата на най-малкото доказателство, последвалата буря от обществено негодувание доведе до затварянето на пансиона. Един пенсиониран свещеник на име О’Рурк се размина на косъм да бъде линчуван от побеснялата тълпа, събрала се пред дома му, и почина скоро след това от инфаркт.