Оказа се, че Пенроуз е бил единодушно избран измежду крайно ограничен брой кандидати за мисия, чието изпълнение изискваше специални качества. Мотивацията, интелигентността и умението да пази тайна бяха ключови фактори.
По време на разговора Пенроуз трябваше периодично да се щипе под масата, за да се убеди, че не сънува. В съзнанието му напираха хиляди въпроси, но той беше толкова развълнуван, че едва успяваше да ги зададе. Отговорите му се струваха още по-невероятни. А най-невероятен от всичко беше бюджетът, заделен за операцията, която той лично щеше да ръководи. Когато чу цифрата, Пенроуз се хвана за ръба на масата, за да не падне.
Първоначалната финансова инжекция щеше да бъде в размер на 12 милиона лири. Сметката вече беше открита и след като той подпишеше договора, парите щяха да бъдат преведени незабавно. Тогава Пенроуз можеше да ги харчи в какъвто вид пожелае, включително в брой. Те го увериха, че дванайсетте милиона са само малка част от онова, което ще последва при успешно провеждане на операцията.
Условията на сделката бяха изумително прости и ясни. Пенроуз получаваше картбланш да проведе операцията както намери за добре, а Рекс О’Нийл щеше да бъде негов личен асистент, лице за връзка с „Тримбъл Груп“ и мениджър на кампанията.
Предупредиха Пенроуз, че натоварената му академична програма би могла да представлява пречка. Той бързо ги увери в противното. Вече мислено подготвяше молбата си за напускане на университета. Каза им също, че с удоволствие ще се премести да живее другаде, ако пожелаят. Те се засмяха.
— Можете да ръководите шоуто откъдето ви е удобно — обади се един от мъжете, а останалите не възразиха.
Пътуванията също не бяха проблем. Пенроуз щеше да получи цял автопарк с луксозни коли, както и един лиърджет, който беше изцяло на негово разположение.
И още нещо, напомниха му с тържествен тон. Той не биваше да споменава пред никого за тази среща, нито за естеството и предмета на разговора. Евентуалното изтичане на информация за „Тримбъл Груп“ би довело до огромни усложнения. Това трябваше да бъде напълно ясно. Докато траеше предупреждението, всички погледи бяха приковани в него.
Пенроуз разбираше и приемаше условията. Той припряно сложи подписа си върху пунктираната линия.
Когато си тръгваше от срещата, се чувстваше толкова замаян, че едва успя да измине разстоянието до мерцедеса.
Но всичко се оказа истина. През следващите дни нещата се развиха точно така, както му бяха обещали мъжете от „Тримбъл Груп“. В рамките на една седмица Пенроуз напусна работа, продаде апартамента си и се премести на нов адрес — красивия остров Капри, точно срещу Сорентинския полуостров в Южна Италия, където някога се бяха издигали дворците на римските императори. С новопридобитите милиони си купи двайсет декара земя на един скалист склон над морския бряг заедно с великолепна вила и няколко постройки за помощния персонал. Имотът щеше да му служи едновременно като дом и щабквартира.
Никой не се опита да го спре. Нещата се случваха наистина. Струваше му се, че може да прави всичко, което пожелае.
Той се залови да преследва новата цел в живота си с настървение, което изуми и самия него. Едва ли имаше по-подходящ човек за „Тримбъл Груп“. Пенроуз Лукас щеше да им покаже на какво е способен! Десет години, помисли си той. Дайте ми десет години и ще стана най-важната личност в историята на човечеството.
Знаеше точно откъде да започне победоносния си поход — от една лична сметка, която отдавна плачеше за уреждане. Пенроуз издаде необходимата заповед на О’Нийл, а тя бе предадена незабавно по веригата и изпълнена с изключителна ефикасност от прекрасните му нови приятели. След по-малко от двайсет и четири часа първото подслушвателно устройство бе поставено на съответния телефон и Пенроуз бе готов да изрови всичката мръсотия, която бе в състояние да намери за преподобния Саймън Аръндел.
Но едва когато се заслуша в тайните разговори на викария с неговите задгранични сътрудници, той си даде сметка какво всъщност бе открил. Беше нещо чудовищно, способно да промени хода на историята. И трябваше да бъде предотвратено.
Звездата на Пенроуз Лукас наистина бе изгряла.
19
Още на зазоряване Бен направи три нови опита да се свърже с Джуд Аръндел, но попадна на гласовата му поща. Първите два пъти остави съобщение, в което го молеше спешно да му върне обаждането. На третия загуби търпение, затвори телефона и се зае отново да подрежда парченцата от пъзела.