Малкото, което знаеше до момента, бе следното: Саймън Аръндел и Фабрис Лалик бяха работили по съвместен проект, свързан с някакъв свещен меч, каквото и да означаваше това. Ето защо двамата бяха поддържали близък контакт през един дълъг период от време, а преди осемнайсет месеца бяха пътували заедно до Израел. Изглежда, в проекта бе замесен и трети човек — американец на име Уес, вероятно „експертът“, когото Саймън бе посетил в Съединените щати. Но експерт по какво?
Трима души. Трима колеги. Единият бягаше и се укриваше, след като „нещо“ се бе случило. Другият бе извършил самоубийство, което все по-малко приличаше на такова. Третият бе загинал в съмнителна автомобилна катастрофа с участието на загадъчна трета страна, а впоследствие в дома му бяха проникнали въоръжени лица с изключително ясна и сериозна цел.
Бен си спомни груповата снимка, направена в Израел. Ако Уес присъстваше на нея, той беше или едрият мургав мъж вляво, или възрастният господин, застанал между Саймън и Фабрис Лалик. Бен реши, че е вторият. В такъв случай кой беше четвъртият на снимката? Приличаше на израелец и очевидно бе забъркан в тази история.
А сега неочаквано се появяваше и пети играч — Марта. Уес бе казал, че отива при нея, за да скрие меча на сигурно място. Следователно тя му помагаше. На снимката нямаше жена, значи Марта не беше част от основната група. Освен ако самата тя не бе държала фотоапарата.
Известно време Бен крачи замислено из стаята, като прехвърляше наум всички факти. Даваше си сметка колко е оскъдна информацията, с която разполага. Но го притесняваха и други неща. Новината за смъртта на Саймън и Микаела щеше да се разпространи бързо. Най-близките им роднини вероятно вече бяха уведомени и скоро последиците от трагедията щяха да се развият с пълна сила.
Само да можеше да намери Джуд.
Бен знаеше номера наизуст. Опита се да го набере още веднъж — отново безуспешно. В същия миг му хрумна друга идея. Той отвори телефонния бележник на семейство Аръндел на буквата „Н“, прегледа списъка с имената и откри номера, който му трябваше.
След четири позвънявания в слушалката се чу женски глас.
— Петра Норингтън.
Бен затвори. Искаше само да провери дали си е вкъщи. После разлисти местния указател и намери адреса й. Живееше наблизо, в Грейтър Дентън.
— Хайде да се поразходим с колата — каза той на кучето и го поведе към ленд ровъра. Рошльо се облекчи върху задната гума и скочи в джипа.
Докато Бен шофираше под оловното небе към Грейтър Дентън, по местното радио започнаха новините.
Църковните енории в Западен Оксфордшър са в траур днес след трагичната смърт на преподобния Саймън Аръндел и неговата съпруга Микаела, които загинаха в автомобилна катастрофа. Отец Аръндел беше популярна фигура в общността. Фаталният инцидент е станал на шосе Б4429, в покрайнините на Литъл Дентън. Официалната причина за смъртта ще бъде посочена в съдебномедицинската експертиза. Говорител на Църквата…
Бен загаси радиото.
Петра Норингтън живееше в края на селцето в голяма луксозна къща с живописен сламен покрив. Сиамската котка, която се излежаваше на стъпалото пред входа, изсъска злобно на Бен и се шмугна в заскрежените храсти. Вратата се открехна, Петра го огледа презрително от глава до пети, но след миг го разпозна. Носеше същата перлена огърлица, както предишната вечер, косата й бе обилно напръскана с лак и приличаше на жълта каска, способна да издържи на ураганен вятър.
— О! Не се ли запознахме снощи в ресторанта? Вие сте господин…
— Бен Хоуп. Моля, казвайте ми Бен. Удобно ли е да вляза?
— Не мога да повярвам, че е мъртъв! — възкликна Петра, докато въвеждаше Бен в натруфената всекидневна. — Току-що говорих по телефона със секретарката на дамския клуб по бадминтон. Всички сме в шок. — Тя въздъхна и поклати мрачно глава, макар че не изглеждаше особено разстроена. Бягството на сиамската й котка вероятно би я наскърбило повече.
— И двамата са мъртви, госпожо Норингтън — поправи я Бен.
Петра кимна колебливо и на Бен му се стори, че смъртта на Микаела я бе разстроила още по-малко от тази на Саймън.
— Как мога да ви помогна, господин Хоуп? Бен?
— Дойдох да ви попитам къде е Джуд — отвърна Бен. — Стори ми се, че познавате мястото в Корнуол, където той се среща със своя приятел Роби.