Петра кимна, по лицето й премина гримаса на неодобрение.
— Този Роби… Събират се във вилата на родителите му. Някъде сред блатата. Недалече от Бодмин, доколкото ми е известно. Не знам точния адрес.
— Разбирам — заяви Бен, отново загубил надежда.
— Но Софи сигурно ще може да ви каже.
— Софи?
— Дъщеря ми. — Петра повдигна грижливо оформените си вежди. — С Джуд излизаха заедно, но само за кратко. Веднъж я заведе във фермата за един уикенд. Тя ми разправяше, че там било ужасно. Цяла банда хулигани, които се напиват до безсъзнание и правят какво ли още не! Представям си как това момче…
— Софи вкъщи ли е? — прекъсна я Бен.
— Отиде при баща си за Коледа. Той живее в Испания.
— Бихте ли ми дали номера му?
Петра поклати глава.
— С Доминик не си говорим от пет години.
— А мобилния й номер?
Тя се намръщи.
— Много е важно — настоя Бен. — Джуд трябва да бъде известѐн.
Петра кимна и отиде до малкото бюро в ъгъла, където бяха телефонът и очилата й. До тях се виждаха няколко писма и малкият фотоапарат, който Бен разпозна от предишната вечер. Тя бавно намести очилата на носа си, вдигна слушалката и натисна копчето за бързо набиране. След няколко секунди изчурулика с меден глас:
— Софи, миличка, обажда се мама. Ще ми звъннеш ли, когато имаш възможност? Чаааооо.
Бен се втренчи в нея.
— Не го казахте особено настойчиво.
— Все едно го интересува съдбата на родителите му — отвърна тя със смразяващ поглед. — Този млад човек е загрижен единствено за себе си.
Бен понечи да отговори нещо, но размисли и смени темата.
— Имам и друга молба — продължи той. — Знаете ли регистрационния номер на беемвето, което ударихте снощи пред „Старата мелница“?
Тя премигна.
— За какво ви е?
— Нямам време за обяснения. Ще ви бъда много благодарен за помощта.
— Хммм… Вие да не сте от полицията, господин Хоуп? Защото в противен случай не виждам…
Думите й бяха прекъснати от звънеца на входната врата. На улицата пред къщата бе спрял камион на куриерска служба.
— Кошницата ми с коледни лакомства от „Хародс“! — изпищя възторжено тя и изтича да отвори. Подписа припряно формуляра и се засуети около шофьора, който внасяше с мъка тежкия пакет в антрето. — Внимавайте, моля ви! Ще издраскате паркета!
Междувременно Бен видя номера на Софи Норингтън в телефона й и го надраска върху дланта си с една химикалка от бюрото. После прерови набързо писмата, откри един запечатан плик без марка, адресиран до някаква застрахователна компания, и го мушна в джоба си.
Докато Петра даваше наставления на шофьора, Бен погледна малкия фотоапарат на бюрото й. В съзнанието му изплува сцената от ресторанта, когато Петра бе скочила от шумната маса на жените от клуба по бадминтон, за да им направи снимка. После бе продължила да фотографира напосоки останалите гости на заведението. Ако бе запомнил правилно, през повечето време тя бе стояла с гръб към него. Следователно бе снимала главно по посока на сводестата врата, която водеше към бара.
Там, където незабелязано беше седял непознатият шофьор на беемвето преди инцидента със счупения му фар. Дали Петра случайно не го бе уловила на някоя от снимките?
Може би въпросният мъж изобщо не бе свързан с катастрофата. Може би щеше да се окаже просто някакъв сърдит грубиян, намирал се на километри от моста в мига, когато лотусът бе излетял през парапета. Може би това беше задънена улица.
Или пък не.
Бен нямаше много време за колебание. Петра бе затворила с трясък входната врата и се връщаше към всекидневната. Той отвори страничното капаче на фотоапарата, извади флашкартата и я пъхна в джоба си.
— Така или иначе, господин Хоуп — обяви тя с апломб, — страхувам се, че личните ми дела не са ваша работа.
Бен я дари с най-топлата си усмивка.
— Напълно сте права, госпожо Норингтън. Веднага си тръгвам. Благодаря ви за помощта и Весела Коледа.
20
Срещата бе насрочена за края на ноември, след поредица от тайни телефонни разговори с един изключително секретен посредник в Лондон, известен с името Мик. Раздаваха се щедри подкупи, в замяна на които Пенроуз Лукас най-после получи окончателна дата и място за среща, както и строгото предупреждение да се яви сам и подготвен. Под „подготвен“ се разбираше да носи пари.