Пенроуз моментално бе излетял за Лондон с личния си самолет и забързано се бе отправил към уреченото място с дипломатическо куфарче в ръка. Срещата се състоя в оживена кръчма в Ийст Енд. Мъжът, с когото бе дошъл да се види, седеше намръщено в едно ъглово сепаре до прозореца и пиеше бира. Беше лондончанин, в средата на трийсетте, висок и строен. Под прилепналия му пуловер се очертаваха мускули на човек, който се грижи за формата си и тича по петнайсет километра на ден. Оредялата му коса беше ниско подстригана, а проницателните му сиви очи не се отместиха и за миг от Пенроуз, след като той седна на масата. Мъжът говореше тихо, но излъчваше осезаема заплаха. Казваше се Стив Кътър и беше директор на компанията „Кътър Секюрити“.
Пенроуз обаче не бе изминал толкова път, за да си купи нова алармена система за вилата в Капри. Кътър се занимаваше с военни доставки.
Пенроуз спокойно бе могъл да се обърне към стотина други подобни фирми, чиито директори носеха елегантни костюми и имаха скъпи офиси в корпоративните квартали на Лондон, но бе избрал да нагази в по-мътни води, защото услугите на „Кътър Секюрити“ отговаряха в по-голяма степен на нуждите му. Като репутация фирмата на Кътър се намираше в долния край на скалата, но това не се дължеше на липса на ефективност. Тайнственият Мик бе разказал достатъчно на Пенроуз за последните сделки на Кътър, за да го убеди, че тъкмо той е безскрупулният наемник, който му трябваше.
Отначало Пенроуз изпита ужас от Кътър и двамата му зловещи сътрудници, които се появиха изневиделица с по чаша бира в ръка и седнаха от двете му страни на масата. Явно си имаше работа с хора, доста различни от онези аматьори в „Хардстаф и Болдуин“.
— Този господин се казва Гринол — заяви Кътър и посочи страховития си колега вдясно от Пенроуз, облечен с кафеникав кожен шлифер. — А това е Милс — добави той и кимна към другия, чието тяло бе покрито с татуировки. — Доколкото разбирам, сте тук да говорим по работа. Предлагам да започваме.
Понижил глас, за да не го чуят от околните маси, Пенроуз изложи изискванията си. Те бяха основно в две посоки. Първо, искаше лична охрана — въоръжен екип от бодигардове, които да го пазят денонощно във вилата му в Капри. Второ — и още по-важно — нуждаеше се от хора с определени способности и опит, подходящи за изпълнението на поредица от задачи зад граница. Пенроуз уточни, че всички разходи във връзка с пътуванията им ще бъдат покрити. Мисията включваше елемент на противозаконност и насилие и беше част от далеч по-сложен план, чиято реализация бе възможна само в строго съответствие с дадените инструкции.
Ако думите му притесняваха Кътър, той с нищо не го показваше. Предприемачът разгледа снимките и прехвърли списъка с имената, които Пенроуз бе плъзнал към него по масата.
— Кои са тези хора? — попита той.
Гринол и Милс още не бяха продумали. Скръстили дебелите си ръце на гърдите, двамата сякаш чакаха знак от шефа си да се пресегнат и да прекършат като сламка врата на Пенроуз.
— Те притежават нещо, което ми трябва — отвърна Пенроуз.
— Но това са духовници, по дяволите!
— Ако трябва да бъдем точни, единият е католически свещеник. — Пенроуз посочи снимката на отец Фабрис Лалик. — Другият е викарий в Англиканската църква.
Хубаво беше човек да познава врага си.
— А кой е тоя старец?
— Американец. Много богат американец.
— Толкова богат, че около него гъмжи от бодигардове с узита?
— Едва ли е много страшно. Оставям тази част изцяло на вас.
Кътър внимателно огледа трите обекта.
— За какво е цялата работа? За пари? Дрога?
— Нито едното, нито другото.
— А какво тогава? Задигнали са нещо от вас?
— Не точно. Да кажем, че притежават предмет, който не бива да остане в тяхно владение.
— Стига глупости. Какво е?
Рано или късно ще научат, помисли си Пенроуз.
— Е, добре. Става дума за един меч.
Гринол и Милс едва не се разсмяха. Лицето на Кътър беше каменно.
— Меч?
— Точно така.
— В интернет продават всякакви мечове, приятел.
— Не и този.
— Кое му е толкова специалното?
— Това не ви засяга.
— Как изглежда?
Пенроуз нямаше друг избор, освен да каже истината.
— Никога не съм го виждал — обясни раздразнено той.