— В момента съм на бюрото си — заяви Дарси — и си мисля за теб.
— Представям си те.
Тя се засмя.
— И харесва ли ти това, което си представяш?
— Кобурът под мишницата приятно допълва цвета на очите ти.
— Ах ти, подъл ласкателю! Още ли се криеш вдън земя?
— Всъщност се намирам в Обединеното кралство. Точно в момента съм спрял на един крайпътен паркинг в Оксфордшър. Питам се дали би ми направила малка услуга.
— Интересно. Искаш да отменя всичките си други ангажименти, за да вечерям с теб? У дома, в осем?
— Лондон не ми е на път сега, Дарси. По-скоро се надявах, че ще откриеш собственика на един автомобил по регистрацията му.
— Знаех си, че звучи твърде хубаво, за да е истина. Какъв мръсник си само!
За пръв път след катастрофата от предишната нощ Бен се усмихна.
— Винаги си била майсторка на комплиментите.
— Нали разбираш, че да молиш висш служител на Агенцията за борба с тежката организирана престъпност да проверява автомобилни регистрации е все едно да изпратиш командоси, за да свалят котка от дърво?
— Моля те за приятелска услуга.
— Да не говорим, че е незаконно. Ти какво, искаш да ми навлечеш неприятности ли?
— Не бих си помислил такова нещо.
— Тъкмо от това се страхувам. — Тя помълча и добави: — Е, добре. Но ще те накарам да си платиш прескъпо.
— Не съм и очаквал друго — каза той. — Готова ли си да пишеш? Става дума за тъмносиньо беемве седемстотин и четирийсет, седан. — Той й продиктува регистрационния номер от писмото до застрахователя.
— Записах. — Дарси му го прочете за проверка.
— Кога ще имаш отговор?
— В момента се занимавам с едни лоши хора…
— Това не би трябвало да ти отнеме много време.
— Ще ми кажеш ли какво се е случило?
— Не си напрягай мозъка излишно.
— Кой друг би си напрегнал мозъка заради теб, Бен? Е, добре, нужен ми е около час.
След като се върна в къщата на свещеника, Бен постави флашкартата от фотоапарата на Петра в лаптопа на Саймън и отвори папката. Екранът се изпълни с умалени изображения на всичките й осемдесет и седем снимки. Той превъртя надолу и стигна до онези от ресторанта. Повечето бяха напълно безполезни, тъй като показваха голи стени и части от мебелировката. Но последната снимка бе направена под правилния ъгъл и разкриваше пространството около бара.
Там се виждаше собственикът на беемвето, седнал на едно от високите столчета, с чаша безалкохолно питие пред себе си.
Бен увеличи изображението. Беше с добро качество, достатъчно ясно, за да улови чертите на мъжа. Той бе около трийсет и пет годишен, с кестенява коса, продълговато, изпито лице и белег над едната вежда. Макар че не можеше да се прецени със сигурност от ъгъла на заснемане, мъжът сякаш седеше с лице към масата, където Бен бе вечерял със семейство Аръндел.
Това само по себе си не доказваше нищо, но докато разучаваше чертите на непознатия и острия му поглед, фиксиран в някаква точка извън кадъра, Бен все повече се убеждаваше, че той бе избрал нарочно тази позиция, за да наблюдава Саймън и Микаела. Следователно ги бе проследил до „Старата мелница“.
Бен се опита да възстанови последователността на събитията. Непознатият пристига с беемвето, заема място на бара и започва да проявява необичайно внимание към тримата в ресторанта. После Петра Норингтън излиза и се качва в колата си, след което дава на заден ход и удря фара на беемвето. Възниква скандал, който мъжът държи да прекрати мигновено. Малко след това той се измъква незабелязано. Когато семейство Аръндел и гостът им плащат сметката и си тръгват към къщи, беемвето вече го няма на паркинга. Минути по-късно един голям автомобил със счупен преден фар е забелязан да се отдалечава с бясна скорост от мястото на фаталната катастрофа.
Бен не можеше да заглуши инстинктите си: мъжът от снимката бе същият, който бе изблъскал колата на Саймън и Микаела от шосето. Нищо чудно да беше и един от двамата, проникнали с взлом в къщата на викария. Или поне техен съучастник.
Въпросът беше: за кого работеха тези хора?
Бен включи лазерния принтер в кабинета на Саймън, отпечата увеличената снимка от бара, сгъна я на четири и я пъхна във вътрешния джоб на якето си. После се опита още веднъж да набере номера на Джуд.