— Увериха ни, че къщата ще бъде празна.
О’Нийл слушаше безмълвно отстрани. Мъжът, осуетил обира, бе отговорил и на обаждането на Уесли Холанд. Но кой беше той?
Крясъците на Пенроуз преминаха в дрезгави хрипове, но той не преставаше да ругае Стив Кътър.
— Може би аз съм единственият, който вижда ясно нещата. Може би ви е време за опреснителен урок. Нека си припомним за какво сме се събрали тук. Доколкото ми е известно, се споразумяхме да работим заедно. Така ли е?
Кътър въздъхна.
— Да, така е.
— И каква според теб е моята роля в тези делови взаимоотношения?
— Вие сте шефът — заяви Кътър.
— Което ще рече?
— Вие командвате. Вие ни казвате какво да правим.
— Именно! — кресна Пенроуз. — Аз командвам. Защо? Защото съм човекът с идеите. Аз разработих целия план. Този много, много важен план. А освен идеите давам и парите.
Кътър не отговори. Пенроуз обаче не беше свършил.
— А сега ми припомни още нещо. Каква според теб е твоята роля в случая?
Кътър премести тежестта си от единия крак на другия. Започваше да губи търпение. Трябваше да си припомни предимствата на ангажимента. Повече пари, отколкото той и екипът му бяха изкарвали някога. Най-луксозните условия на живот, които бе виждал. Проститутки и пиене, колкото им душа искаше. Ако не бяха тези дребни подробности, досега щеше да е избил зъбите на това досадно парвеню.
— Аз съм човекът, когото наехте.
— И защо го направих? Защо ти плащам всичките тия пари?
— Защото моят екип е най-добрият — отвърна Кътър и го погледна право в очите.
— Най-добрият в бранша! — изрева Пенроуз. — Това бяха думите ти. И какво да си мисля сега, след като елитният ти екип се провали не веднъж, а цели два пъти? Най-напред ми казваш, че онзи кретен Гринол е оставил Холанд да му се изплъзне…
— Тери Гринол ще го намери — прекъсна го Кътър.
— После от вас се искаше да проникнете в една празна селска къща и да вземете от там няколко прости предмета. А вие се връщате пребити и с празни ръце и ти ми разправяш, че сте оплескали работата заради… — Той се спря, за да намери подходящите думи — … някакъв гост на свещеника? Какво ви направи, да не ви е замерил с псалтира?
Кътър поклати глава.
— Не беше обикновен гост. Беше трениран. Имаше специални умения.
— Но ти току-що ме увери, че сте най-добрите! — изкрещя Пенроуз. — Какво ви попречи да го ликвидирате?
— Получих заповед да свърша работата бързо и чисто, а не да превръщам квартала в бойно поле — обясни Кътър.
— Това, което искам — избухна Пенроуз, — е всеки един от враговете ми да бъде смачкан като бълха. Разбираш ли?
Рекс О’Нийл понечи да каже нещо, но размисли и замълча.
Кътър вдигна рамене.
— Естествено.
Пенроуз се втурна към бюрото, издърпа едно чекмедже и извади от него голям пистолет. Кътър, Милс и О’Нийл приковаха очи в оръжието. Пенроуз се приближи до Кътър и насочи пистолета към гръдния му кош. Допирът на хладната стомана в дланта му беше приятен. Толкова години бе мечтал да притежава истински пистолет. Сега можеше да си купи каквото оръжие поиска. Като този „Кунан .357 Магнум“, който държеше в ръката си. Рядък и красив екземпляр от гладка неръждаема стомана с орехова дръжка и пълнител с осем патрона. Той си играеше често с него.
— Питам те отново. Разбираш ли ме? — извика той. — Защото в противен случай ще те гръмна и ще наема човек, който ще свърши по-добра работа от теб. Всъщност — добави Пенроуз — защо просто не те очистя, ей така, като наказание за некадърността ти? Какво ще кажеш? Да го направя ли?
Кътър го гледаше невъзмутимо. Много лесно можеше да измъкне пистолета от ръката на Лукас, както и цялата му ръка от рамото. Ти си луд, помисли си той, но на глас изрече:
— Разбирам.
Пенроуз го пронизваше с поглед. Вената на челото му бе изскочила. Косата му, допреди малко старателно сресана на път, стърчеше във всички посоки. След двайсет безкрайни, напрегнати секунди той свали пистолета.
— Е, радвам се да го чуя. Искам онзи човек мъртъв, независимо кой е той. Не ме интересува как ще го хванете. Разрушете половин Англия, ако се наложи. Никой не е в състояние да ме спре. Никой!
Досега О’Нийл си беше мълчал, но този път не се сдържа.
— Бих желал да ви напомня, господин Лукас, че моите работодатели държат операцията да се проведе възможно най-тихо. Мислех, че сме се разбрали по този въпрос.