Пенроуз се сепна от думите му, но бързо се съвзе и се нахвърли срещу него.
— Твоите работодатели наеха мен да проведа операцията. Мен, не теб. Мислех, че сме се разбрали и по този въпрос.
На О’Нийл му хрумнаха няколко отговора от типа: „Да, но «Тримбъл Груп» едва ли са си давали сметка, че се захващат с луд олигофрен“. Но с оглед на обстоятелствата и пистолета в ръката на Пенроуз той мъдро реши да си замълчи. Малко след това се прибра в кабинета си в комплекса, а Кътър и Милс бяха отпратени по стаите си, за да ближат раните си в очакване на по-нататъшни инструкции.
Пенроуз Лукас остана сам и продължи да крачи из стаята, треперещ от гняв. После измъкна изпод бюрото си голяма пътна чанта, разтвори ципа и извади пачките банкноти, които държеше вътре. Броенето на пари го успокояваше, но не и този път — мигрената му се влошаваше и той се принуди да се оттегли в покоите си.
След като полежа около час в затъмнената спалня с маска на лицето и пет таблетки кодеин в кръвоносната система, Пенроуз се върна и включи компютъра си. Беше твърдо решен да научи повече за загадъчния и особено талантлив гост на семейство Аръндел.
Благодарение на Рекс О’Нийл и невидимия му екип от помощници, чиито имена и лица не го интересуваха, той имаше неограничен достъп до полицейски доклади и други данни — повече или по-малко официални — за своите жертви преди и след смъртта им. Вече ги бе прегледал един път, но сега отново отвори файловете и се зачете внимателно в тях.
— Бен Хоуп — каза на глас той.
Името фигурираше на цели две места: веднъж като свидетел на фаталната катастрофа и веднъж като оратор на концерта в залата на фондация „Лай Луелин“. Саймън Аръндел и съпругата му бяха присъствали на публичното събитие, наблюдавани, без да подозират, от Дейв Милс.
Но какво правеше човек като него посред нощ в уж празната къща на енорийския свещеник? Защо бе объркал толкова старателно съставените им планове? Пенроуз винаги се бе отличавал с аналитичния си ум. Нищо не го мотивираше така, както чистата омраза. Като се разрови по-надълбоко, той скоро откри връзката между въпросния Бен Хоуп и починалата оперна звезда Лай Луелин. В интернет още можеше да се намери съобщението за сватбата им, където фигурираше пълното име и звание на Бен: майор Бенедикт Хоуп, пенсиониран офицер от Британската армия.
Скоро стигна и до официалния сайт на Хоуп. Оказа се, че той е директор на център за тактическа подготовка в Южна Франция. Пенроуз нямаше никаква представа какво означава „център за тактическа подготовка“, но бе достатъчно прозорлив, за да се досети, че Бен притежава специални умения. Той отвори раздела „За нашия екип“ и прочете двата кратки абзаца, посветени на професионалната биография на Хоуп. Очевидно военният му опит бе огромен, но информацията изглеждаше внимателно прочистена от конкретни факти. Дори за човек като Пенроуз, който не разбираше много от военни дела, това само по себе си беше твърде показателно. Що се отнасяше до връзката му с Аръндел, тя все още си беше загадка.
Не трябваше ли онзи тъпак О’Нийл да се грижи за тези неща?
Пенроуз повика Кътър обратно в кабинета си. След минути наемникът застана пред бюрото му, намръщен и смачкан както преди, но още по-предпазлив. Той скоро установи, че патологичната ярост на шефа му е стихнала до сдържан гняв, което означаваше, че този път пистолетът щеше да си остане в бюрото. Мисълта го поуспокои.
Очите му за миг се спряха върху чантата и пачките банкноти, които се подаваха през разтворения цип. Вътре имаше страшно много пари. Кътър забеляза две идентични чанти върху едно кресло в дъното на стаята. Изведнъж си спомни думите на шефа му при първата им среща в Лондон. Парите са лесната част.
— Това ли е мъжът, на когото се натъкнахте в дома на Аръндел? — попита Пенроуз и му посочи снимката на сайта.
— Да, той е — отвърна веднага Кътър, като се сви от болка и унижение.
— Ти си бивш военен. Можеш ли да ми кажеш що за човек е?
Кътър разгледа сайта.
— Не е редови войник. Видял е доста неща.
— Въпросът е дали ще се справите с него.
— Ще се справим. Просто нямахме късмет. Той ни изненада, това е всичко.
Пенроуз кимна замислено.
— Преди малко спомена, че останалите ти хора са на позиция.
— Винс Нейпиър очаква да му се обадя.
— Тогава го направи — нареди Пенроуз.