Бен се втурна по склона. Преди Джуд да бе изминал няколко метра, той се метна на гърба му, сграбчи го за двете ръце и го свали на земята.
— Накъде си въобразяваш, че си тръгнал?
Джуд се съпротивляваше яростно в желязната хватка на Бен и го обсипваше с ругатни, докато се опитваше да се измъкне. Бен обаче го стискаше здраво.
— Май си твърдо решен да създаваш проблеми.
— Пусни ме! Ти си напълно побъркан!
— А ти си едно упорито, разглезено копеле.
В същия миг първият куршум рикошира от камъка, който се намираше само на сантиметри от главата на Бен.
26
В лицето му се забиха отломки. Почти едновременно той чу приглушения изстрел в далечината.
Още докато залягаше инстинктивно върху студения влажен мъх и дърпаше Джуд със себе си, Бен се опита да изчисли местоположението на стрелеца. Очевидно бе стрелял по посока на вятъра, от горе надолу. Енергията на куршума подсказваше, че е използвал карабина, а сподавеният звук говореше за наличието на заглушител и муниции с дозвукова скорост — бавни и не толкова мощни, но все пак способни да разполовят човек от осемстотин метра разстояние.
Налагаше се бързо да изчезнат от там.
— Май трябваше да си седиш в колата — каза Бен и завлачи грубо Джуд към прикритието на един огромен камък наблизо.
— Божичко, какво стана? — извика Джуд, проснат по лице в калта.
— Е, вярваш ли ми сега? — попита Бен. — Или смяташ, че нарочно съм уредил да стрелят по нас?
Джуд го гледаше ужасено.
— Това стрелба ли беше?
— А ти как мислиш? — промърмори Бен и надникна предпазливо иззад камъка.
Внезапен полъх на вятъра разсея мъглата. Точно както Бен очакваше, проехтя втори изстрел, но този път дулната искра прониза мрака малко преди куршумът да се сплеска в камъка до него.
— Застанал е горе, на склона — каза Бен на Джуд. — На около двеста метра от тук, по посока на пътя. Сигурно е с очила за нощно виждане.
Още военно оборудване. А Бен беше напълно невъоръжен — страхотен късмет! Дори да не беше оставил пушката в багажника на колата, тя едва ли щеше да му помогне срещу снайперска карабина.
— Това е ловец — предположи Джуд. — Мисли ни за елен или нещо такова. Ако излезем на открито и размахаме ръце…
— Ще ти ги отнесе и двете — отвърна Бен. — Много добре знае по какво стреля.
Той преброи наум две секунди, три — достатъчно време за снайпериста да дръпне назад затвора и да вкара поредния патрон в цевта.
На сантиметри от тях избухна гейзер от пръст и куршумът рикошира с вой от камъка зад гърба им. Стрелецът беше сменил позицията си, опитваше се да ги изкара от прикритието.
— Рошльо! — извика Джуд.
Кучето лаеше като обезумяло срещу мрака. Бен се пресегна, сграбчи го за каишката и го бутна в ръцете на Джуд.
— Дръж го здраво и не подавай главата си навън.
— Кой стреля по нас? — заекна Джуд, като притискаше към гърдите си подивялото животно и не се отделяше от камъка.
— Точно това ме тревожи. В момента виждам само един, но съм сигурен, че не е сам. Проследили са ни от фермата със загасени фарове. — Той изруга наум, че в спора си с Джуд бе забравил да се оглежда за компания.
— Но какво искат от нас?
— Ако не ни очистят тук, най-вероятно ще ни принудят да се върнем в колата. После ще ни бутнат в някоя пропаст и ще запалят останките, за да изгорят труповете ни.
— Не трябваше да питам — прошепна Джуд. — Да не се шегуваш с мен? Ох! — В този момент още един куршум се заби в основата на камъка и Джуд се сви на кълбо.
Бен прецени ъгъла и бутна момчето леко наляво.
— Медиите ще кажат, че съм бил пиян или дрогиран — продължи той. — Ще намерят свидетел в местната кръчма, който ще потвърди, че съм търсил фермата на Роби. А всички са наясно какво става там.
Джуд го погледна учудено. По лицето му бяха полепнали трева и мокра пръст.
— Откъде знаеш всичко това?
— Познавам начина им на действие — отвърна Бен.
Вятърът бе отслабнал и мъглата висеше неподвижно във въздуха като платната на кораб, попаднал в пълно затишие. В този миг стрелецът едва ли ги виждаше през мерника си. Но това явно не му пречеше.