В досегашния си живот Бен така и не бе получил нужното спокойствие, но миналият септември се бе оказал прекалено натоварен дори за неговите представи. Не се случва всеки месец човек да бъде несправедливо обвинен в убийство, въвлечен в интрига с участието на руската мафия и преследван из цяла Европа от армия полицаи, предвождани от една особено амбициозна служителка на Агенцията за борба с тежката организирана престъпност на име Дарси Кейн.
Ала разминаването на косъм с опасността да бъде изтезаван до смърт, размазан в автомобилна катастрофа, вкаран в италиански затвор или ликвидиран от руски щурмови хеликоптер далеч не беше най-лошото, което му се бе случило през въпросния септември. Нищо от изброеното не можеше да се сравни с шока да види Брук в ръцете на друг мъж.
Ранен и бягащ от сигурна смърт, Бен се бе отправил към закътаната вила на Брук в португалската провинция, като бе очаквал, че ще я завари празна и ще може на спокойствие да събере силите си. Но се бе излъгал. Когато се приближи в тъмното, за своя изненада откри светлина в един от прозорците на долния етаж и надникна през щорите. Гледката го накара да се отдръпне от ужас. Брук и някакъв непознат мъж седяха на свещи и пиеха вино, видимо току-що излезли от банята. Имаше едно-единствено възможно обяснение.
Бен си бе тръгнал незабелязано. От Португалия бе изминал опасен маршрут до Италия, а от там бе отишъл в Монако, Грузия и обратно в Рим. Междувременно двамата с Дарси Кейн бяха обединили силите си, за да победят престъпниците, които се опитваха да ги убият, и разкриха заговор в самото сърце на британското разузнаваме. Една от най-тежките задачи на Бен бе да избяга от любовната хватка на — трябваше да си признае — изключително привлекателната чернокоса Дарси. Когато всичко свърши и двамата се освободиха от ангажиментите си в Рим, тя му даде ясно да разбере, че представата й за уикенд във Вечния град не се изчерпва с посещение до Колизея и Сикстинската капела. „Не се отказвам лесно, така да знаеш — бяха последните й думи, преди Бен да замине за Франция. — Накрая винаги хващам мъжа, когото съм си заплюла.“
Първото нещо, което Бен бе направил при завръщането си в „Льо Вал“, беше да провери кога е следващата лекция на Брук. После се погрижи да изчезне за двата дни, които тя щеше да прекара там. За претекст си измисли едно фиктивно пътуване до Нант, уж за оглед на нова алармена система за оръжейния склад, и от там до Париж за среща с въображаем клиент. В действителност се покри наблизо в един хотел във Валон. Даваше си сметка, че постъпва като жалък страхливец, но не му оставаше друг избор. По-скоро би се изправил на пътя на разярен бик, отколкото лице в лице с Брук.
Джеф Декър, бивш командос от британските специални части и дясна ръка на Бен в „Льо Вал“, не бе издържал на напрежението да го прикрива през цялото време и му бе позвънил на мобилния телефон.
— Господи, Бен! Какво ви става на вас двамата? Тя е объркана и разстроена. Най-напред се връща от отпуск, за да открие, че гаджето й е арестувано и преследвано от полицаи из цяла Европа, а сега ти я избягваш, сякаш е прокажена. Не може да продължаваш така, приятел!
— Не искам да говоря за това.
Брук си бе запазила самолетен билет от Шербур за Лондон в 7:15 вечерта на втория ден. Малко след осем, засрамен и намръщен, Бен се върна в „Льо Вал“ и отиде право в кухнята, за да си налее чаша вино. Беше толкова улисан в мислите си, че не усети чуждото присъствие в стаята.
— Нима си вярвал, че ще се прибереш тихомълком зад гърба ми? — попита тя с треперещ от вълнение глас.
Бен за малко не изпусна чашата. После рязко се обърна.
Брук се надигна от стола в ъгъла, където го бе чакала. Лицето й беше зачервено, в зелените й очи проблясваше ярост.
— Няма ли поне да ми кажеш коя е тя?
— Коя „тя“? — заекна Бен, напълно объркан.
Брук изсумтя презрително.
— Как коя? Ти за глупачка ли ме мислиш? Аз говорих с нея, Бен! Обади се тук, докато ти си играеше на криеница с мен.
— Не разбирам.
— Така ли? „Чудесно си прекарахме в Рим. Трябва да го направим пак някой път.“ Това звучи ли ти познато?
Известно време Бен я наблюдаваше недоумяващо. После му просветна.
— Имаш предвид Дарси Кейн ли? — Още докато го изричаше, си даде сметка колко глупаво звучи.
Очите на Брук се замъглиха, по бузата й се стече сълза.
— От всички мъже на света, Бен Хоуп, за теб последно бих предположила, че си способен на подобно нещо. А дори нямаш куража да ми го кажеш в лицето.