— Стреляй!
— Не мога! — отвърна Джуд.
— Насочи я, дръж здраво и дръпни проклетия спусък! — извика Бен, докато с мъка вземаше поредния остър завой.
В следващия миг се чу пронизителен стържещ звук. Задницата на маздата беше занесла встрани и се удари в мантинелата. Бен не знаеше какво има зад нея, а в този момент не държеше и да разбира.
Вцепенен от страх, Джуд се обърна и провря цевта на пушката между облегалките на предните седалки. В купето проблесна оранжева светкавица и се разнесе оглушителен трясък. В огледалото Бен видя как рейндж ровърът занася за миг, но после бързо се стабилизира.
— Продължавай да стреляш! — извика той на Джуд.
Но колата зад тях ускори и с оглушителен рев се заби в задницата на маздата. Джуд изпусна пушката; от силата на удара тялото му се отлепи от седалката. Маздата се мяташе насам-натам по шосето и Бен усети, че повече не е в състояние да я удържи. Предницата се заби с трясък в мантинелата, автомобилът подскочи няколко пъти по затревения терен. Неспособен да направи каквото и да било, Бен забеляза, че се носят право към бездната.
След секунди носът на маздата потъна рязко надолу и те излетяха през ръба.
28
За един спиращ дъха миг Бен си помисли, че падат в някаква бездънна пропаст, но предните колела изведнъж напипаха твърда земя и колата заподскача през камъни и дупки по стръмния, почти вертикален склон. Рейндж ровърът ги последва. Двойното предаване и високото окачване му осигуряваха по-голяма стабилност по неравния терен. Откъм страната на пътника проблясваха ярки пламъчета. Куршумите се забиваха безмилостно в маздата. Арматурното табло пред Бен се пръсна на парчета, от кабелите изскочиха искри.
— Направи нещо! — извика Джуд.
Единственото, което Бен можеше да направи, беше да се моли, че колата няма да се преобърне. Започнеше ли да се търкаля по склона, надупчената й от куршуми каросерия щеше да се разпадне и да ги погребе под развалините си. Но точно когато най-лошото изглеждаше неизбежно, теренът започна да става по-равен. Напред се виждаха блата и отделни дървета, обрулени от вятъра. Острите камъни бяха заменени от мека, разкаляна почва. Бен натискаше газта и стрелката на оборотомера трептеше в червената зона. Двигателят ревеше, гумите хвърляха кал във всички посоки. Тя полепваше по счупеното предно стъкло и по лицето на Бен, който упорито пришпорваше колата с близо сто километра в час.
Теренът ставаше все по-блатист и гъсто обрасъл с тръстики. На места се открояваха силуети на изгнили дънери, които в тъмното наподобяваха надгробни камъни. Бен едва не се заби в един от тях.
Зад гърба им затрещяха нови картечни откоси. Куршумите се забиваха във вратата на Бен и страничния му прозорец. Остра, пронизваща болка в ръката го накара да погледне надолу. От мястото, където куршумът бе минал през мускула, бликаше кръв.
Още няколко секунди и двамата с Джуд щяха да бъдат мъртви.
Но изведнъж преследвачите им започнаха да изостават. Бен се обърна назад и видя, че рейндж ровърът се е отклонил и навлиза в блатата. Мъжът, все така надвесен през прозореца, беше вдигнал автомата си за стрелба. В следващия миг тежката кола изгуби сцепление, занесе встрани и се заби в черния дънер на някакво повалено дърво.
От силата на удара автомобилът се преобърна във въздуха, падна на една страна и смаза като насекомо мъжа с автомата. После продължи да се плъзга по инерция още няколко метра, докато накрая спря в друг дънер. Задницата подскочи почти вертикално. Предното стъкло се пръсна, тялото на шофьора прелетя над капака на мотора и цамбурна в блатото.
Бен дръпна ръчната спирачка и завъртя докрай волана. Маздата спря рязко между гъстите тръстики.
— Добре ли си? — попита той Джуд.
— Май да — промълви младежът.
Бен грабна пушката от ръцете му, отвори вратата и слезе. Краката му потънаха в меката почва. Това не е обикновено блато, помисли си той и се дръпна назад към колата. Намираме се в тресавище.