— Ще свърши работа — заяви Бен.
В хижата се запалиха светлини. Един от прозорците на горния етаж се открехна и наоколо се разнесе гневен мъжки глас.
— Сега загазихме! — Джуд отвори другата врата и седна до Бен. — Рошльо, хайде!
Кучето се облекчи върху предната гума на нисана и скочи в скута му. Бен настъпи газта и колата се понесе по шосето сред облак от син дим.
Когато се увери, че собственикът на нисана не ги гони по петите, Джуд се обърна към Бен.
— Значи ще пътуваме за Франция с крадена бричка? Имам ли друг избор?
— Не — отвърна Бен, вперил поглед в мрака. Вече обмисляше следващия си ход. — Но най-напред трябва да направим една спирка.
— Дължиш ми обяснение. Много дълго обяснение.
— Знам.
— Каква е цялата тази история? В какво се е замесил баща ми? Да не е бил мошеник или нещо такова? Самата идея ми звучи налудничаво.
— Баща ти беше добър човек — отговори Бен. — Най-добрият. Той няма никаква вина за случващото се. Просто се е захванал с нещо, което му е донесло много неприятности. Не само на него, но и на други хора, с които е работил.
— Не разбирам. Как е успял да попадне в подобна ситуация?
— Споменавал ли ти е някога за един меч?
Джуд го погледна объркано.
— Не. Какъв меч?
— Особен. Свещен.
— Какво означава това?
— За момента — отвърна Бен — нямам никаква представа.
Джуд поклати глава.
— Със сигурност щях да запомня, ако го беше споменал. Но той рядко споделяше с мен. Мама също ли беше в течение?
— Не съвсем — заяви Бен. — Знаеше само, че баща ти пише книга по темата. В проекта са участвали поне още трима души. Ти чувал ли си за пътуванията му до Америка и Израел?
— Никога не разговаряхме за неговата работа или религията — каза Джуд. — Винаги се карахме по тези въпроси, а мама се разстройваше… — Той не довърши. Сълзите напираха в очите му.
Бен изчака малко и попита:
— А чувал ли си за човек на име Лалик? Фабрис Лалик. Може би баща ти е споменавал за него?
Джуд подсмръкна.
— Не. Кой е той?
— Бил е католически свещеник в градчето Мийо, в Южна Франция — обясни Бен. — Двамата с баща ти са пътували до Израел във връзка със свещения меч.
— Щом и бездруго отиваме във Франция, защо не попитаме този Лалик какво става?
— Защото е мъртъв, Джуд. Паднал е от някакъв мост. Или е бил блъснат.
Джуд преглътна тежко.
— Значи всички, които са участвали в проекта на баща ми са… мъртви, така ли?
— Не всички, поне до вчера. Един от тях звънна на домашния ви телефон. Американец на име Уес.
— И ти си говорил с него? Какво ти каза?
— Не беше много словоохотлив. Звучеше уплашено. Мисля, че се опитват да го ликвидират.
— А сега преследват и нас — заяви Джуд. — Но аз не знам нищо! Допреди малко дори не бях чувал за свещения меч.
Бен го погледна.
— Първо, те няма как да разберат това. Второ, ти стана свидетел на престъпленията им. Повярвай ми, Джуд. Познавам такива хора. Ако те хванат, ще те изтезават, докато се убедят, че не си им нужен. После ще те убият.
Джуд отново преглътна.
— Но защо? Какво му е толкова важното на някакъв древен меч?
— Тъкмо това се опитвам да науча. За начало смятам да посетя Сен Кристоф, селцето край Мийо, където е живял отец Лалик.
— Докато аз се укривам в къщата ти в Нормандия, така ли?
Бен поклати глава.
— Настъпи промяна в плана. Преследвачите сигурно са разбрали кой съм. Ще те намерят лесно в „Льо Вал“. Достатъчно е да вземат адреса от сайта ми в интернет.
— Къде тогава ще ме заведеш?
— В Париж.
— И там ли имаш къща?
— Само апартамент, в който ще можеш да отседнеш за известно време.
— Ти какво, да не си милионер?
— Не точно — отвърна Бен.
Мултимилионер обаче беше бившият собственик на имота — Виктор Жьоне, чийто син бе отвлечен преди години, а похитителите му бяха поискали откуп. След като Жьоне бе превел парите, по пощата се получи пакет с отрязано пръстче на детето и бележка, в която се настояваше за петкратно по-голяма сума. Малко след това бащата се свърза с Бен Хоуп в качеството му на „консултант по кризисни ситуации“. Детето бе върнато на родителите с девет пръстчета, но иначе живо и здраво. Същото не можеше да се каже за похитителите му. В знак на благодарност щастливият баща подари един от парижките си апартаменти на Бен. Известно време той го ползва като тайна квартира в операциите си за освобождаване на заложници из Европа и останалата част от света. Апартаментът дори не беше регистриран на негово име. Никой нямаше да открие там Джуд.