— Е, Париж не звучи зле — каза Джуд. — Даже твърде добре. Страхотно.
Бен долови фалшивия възторг в гласа му и веднага разбра, че има проблем. И то не със сигурността на тайната квартира. Въпросът беше дали тази луда глава можеше да стои пет минути на едно място, докато той се опитваше да стигне до истината. Нещо му подсказваше, че това няма да се случи.
30
— Как така са изчезнали!! — изкрещя Пенроуз Лукас и удари с юмрук по бюрото.
Още не се беше събудил напълно, след като го бяха вдигнали посред нощ от леглото с ужасната новина. Той се отпусна на стола в кабинета си. Косата му бе разрошена, сатененият му халат се бе разтворил и отдолу се подаваше дръжката на .357-калибровия магнум, пъхнат в ластика на боксерките му. От известно време Пенроуз спеше с пистолета под възглавницата и го стискаше насън.
— Само това мога да ви кажа — отвърна Кътър. — Нейпиър ми позвъни, за да съобщи, че са проследили Хоуп до Корнуол. Смятаха да го елиминират там. Оттогава не сме се чували. Никой не отговаря на мобилния си телефон. — Гласът му звучеше напрегнато. — Щом Винс Нейпиър не се обажда, нещо не е наред.
— Изпрати шест души срещу един и сега твърдиш, че нещо не е наред?! Нали Нейпиър е най-добрият? — извика Пенроуз.
— Най-добрият е — заяви Кътър, подпря се с юмруци върху бюрото и го погледна в очите.
Превръзката на челото му беше свалена и отдолу се виждаше грозната рана, нанесена от Бен Хоуп с дулото на гладкоцевната пушка. Разцепената кожа не бе заздравяла изцяло и го болеше дори когато говореше. Беше напълно облечен, твърде напрегнат, за да заспи.
— Или беше? — кресна Пенроуз.
Мигрената се стовари като острие на лопата върху черепа му. Той затвори очи и притисна слепоочията си с палци. Помисли си за всички пари и заплахи, които бе пропилял покрай тези мъже, а сега въпросният Бен Хоуп ги ликвидираше един след друг. В последните дни животът му се бе превърнал в кошмар.
— Предполагам, че нямаш представа къде е Хоуп сега? — изръмжа той.
Погледна към О’Нийл, който поклати глава. Подобно на Кътър, и той не си бе лягал тази нощ.
— Ще го открием — настоя Кътър.
— Ти и за Холанд разправяше същото — сряза го Пенроуз. — А дори и да го откриете, какво следва по-нататък?
— Ще събера още хора — обясни Кътър. Вече се бе обадил на своя стар колега Линъс Гант. Навремето двамата бяха работили заедно в Сомалия. — Но ще струва скъпо. Тези мъже не са евтини.
Пенроуз се вторачи в него.
— Евтини? Да не искаш да кажеш, че ви плащам малко?
— Колко отгоре? — попита О’Нийл.
— По хилядарка на ден. Това е новата ни цена, на всички.
— Добре, добре — отстъпи Пенроуз и размаха ръце. — Колкото — толкова.
Но лицето на О’Нийл беше каменно.
— Имам чувството, че се отклоняваме от целта — заяви той след дълго мълчание. — Според мен е време да преосмислим целия план. Предложеното от вас не съответства на задачата. Доколкото си спомням, изложихме съвсем ясно условията си.
Пенроуз пребледня и оголи зъби, в крайчеца на устата му се появи пяна. Той се оттласна с ръце от бюрото, прекоси стаята до О’Нийл и размаха треперещ пръст във въздуха.
— Нима оспорваш заповедите ми?
А също и способността ти за рационална преценка, искаше да отговори О’Нийл. Но после видя пламъчето в изпъкналите очи на Пенроуз и ръката му, която всеки миг можеше да посегне към дръжката на пистолета. Помисли си за своята съпруга в Лондон и замълча.
Пенроуз го изгледа с отвращение и се обърна към Кътър.
— Предай на хората си, че ще им плащам по хиляда и двеста на ден, по дяволите. Плюс един милион за онзи, който ми донесе на поднос главата на Бен Хоуп.
31
Три часа и половина по-късно, когато стрелката на горивото беше навлязла в червената зона, а Джуд спеше дълбоко на седалката до него, Бен отби на един паркинг за камиони край магистрала M4 малко преди Лондон, за да си почине. Беше спал при далеч по-лоши условия от спареното купе на разнебитена астра в мразовита декемврийска утрин, но нервното напрежение не му даваше да се унесе. Още не бе почнало да се зазорява, когато той се отказа от идеята за сън и пое към близката бензиностанция.