Бяха минали близо четири часа, откакто тръгнаха от Кале. Джуд се протегна, озърна се наоколо и забеляза пътния знак, сочещ към Орлеан.
— Не твърдя, че познавам географията на Франция, но ми се струва, че не отиваме към Париж.
— Добро наблюдение.
— Не смяташе ли да ме оставиш там?
— Това беше планът — заяви Бен. — Но ти самият се притесняваше, че ти нямам доверие, нали?
— Да — отвърна предпазливо Джуд.
— И с пълно основание. Реших, че ако те оставя в Париж, веднага ще тръгнеш да ме търсиш из цяла Франция. Така ли е?
Джуд вдигна ръце, за да протестира, но после отстъпи.
— Имам право да науча какво се е случило. Става въпрос за родителите ми.
— Разбирам — каза Бен. — Но трябва да ме чуеш внимателно. Отсега нататък ще стоиш близо до мен и ще ме слушаш. Никакви своеволия повече. Иначе ще те вържа като коледна пуйка и ще пътуваш в багажника.
— Способен си да го направиш, нали?
— Пак повтарям: ще действаме по моите правила. Обещаваш ли?
— Обещавам — отвърна неохотно Джуд. — Военният режим включва ли спиране за храна? Умирам от глад.
Обядът им се състоеше от студен сандвич с шунка и бутилка минерална вода от една бензиностанция. Почти не разговаряха, заслушани в барабаненето на ледения дъжд по покрива на колата. Бен използва навигационното устройство на лагуната, за да провери маршрута им. Трябваше да минат покрай Бурж и Клермон-Феран, да пресекат Оверн и Централния масив и накрая да стигнат до Средните Пиренеи.
Междувременно колелата на мощната машина за събиране на информация, наречена „Тримбъл Груп“, се бяха завъртели. Служителите поемаха данни от източници, на които много разузнавателни агенции можеха само да завиждат, обработваха ги светкавично и ги прехвърляха по установените канали. Криптираният имейл се появи с характерния звън на компютъра на Рекс О’Нийл на остров Капри точно в момента, когато Бен бе извадил кредитната си карта, за да плати наетата кола на пристанището в Кале. О’Нийл го отвори и видя имената Хоуп и Аръндел, личните им данни и точния час на преминаването им през паспортен контрол във Франция.
Трябваше да вземе решение. Можеше да запази информацията за себе си и да се откаже от плановете на побъркания си шеф или пък да остане верен на задълженията си и да го уведоми, че търсеният от него обект току-що се е появил отново на радара, и то в компанията на много интересен спътник.
О’Нийл се загледа за дълго в екрана на компютъра. Разкайваше се, че изобщо се е нагърбил с тази задача. Пресегна се през бюрото и взе снимката на жена си. За пореден път си помисли колко е красива и съжали, че не е с нея в Лондон. Вместо това бе попаднал в принудително отшелничество и изпълняваше егоистичните прищевки на Пенроуз Лукас.
— Как да постъпя, Меган? — попита на глас той.
Отговор нямаше. Рекс О’Нийл въздъхна, изправи се и излезе на хладната слънчева светлина. После закрачи към вилата, където се намираше кабинетът на Пенроуз.
33
Беше почти осем вечерта, когато приближиха крайната цел на пътуването си. Дъждът бе спрял, снежни облаци се събираха бързо във вечерното небе. От една бензиностанция край Мийо Бен купи пътна карта на района и продължи към селцето Компреняк, където след кратка проверка в местната кръчма научи как се стига до близката къща на покойния отец Лалик. Освен това разбра нещо, което и бездруго подозираше — че името на свещеника се бе превърнало в мръсна дума след скандала с детската порнография.
Селцето Сен Кристоф беше сгушено в подножието на високи скални ридове край бреговете на река Тарн. Най-старите сгради сигурно датираха от Средновековието, когато местното население едва ли бе надхвърляло стотина души. Векове по-късно селото се бе разраснало и сега цял лабиринт от тесни павирани улички се простираха от двете страни на реката. Най-голямата архитектурна забележителност на Сен Кристоф обаче беше от много по-нови времена. Осветената нощем грамада на виадукта Мийо, който пресичаше долината на Тарн няколко километра по-нататък, доминираше над цялата околност. Докато се приближаваха с колата към селото, Бен току поглеждаше към очертанията на моста в далечината. Зловещото му присъствие беше мрачно напомняне за случилото се там преди броени седмици. Щяха да минат години, преди местните жители да забравят скандала с опозорения свещеник.