До този момент бе напълно забравил за подаръка на Микаела. Занесе пакета до креслото, седна и го превъртя няколко пъти в ръцете си. Вече не му се пушеше.
Джуд спеше дълбоко и похъркваше.
Бен още чуваше думите на Микаела в съзнанието си. Обещай ми, че няма да надничаш вътре, докато не се прибереш във Франция. Е, сега беше във Франция. Той дръпна леко панделката и разкъса хартията.
Както очакваше, подаръкът беше книга. Но не библия, а много красиво, подвързано с кожа старо томче. На корицата със златни букви пишеше: Джон Милтън. Избрани творби.
Докато разлистваше книгата, Бен усети как в гърлото му засяда буца. За негова изненада от страниците изпадна малък плик и се приземи в скута му. Той го разпечата, очаквайки да открие коледна картичка. Не беше сигурен дали ще има сили да прочете веселите коледни пожелания на Саймън и Микаела.
Но вътре нямаше картичка, а два грижливо сгънати листа хартия. Бяха небесносини и ухаеха на парфюма на Микаела. Бен ги разтвори и забеляза, че са гъсто изписани с елегантния й почерк.
Скъпи Бен,
Двамата със Саймън се надяваме, че си се прибрал благополучно във Франция и четеш писмото ни с чаша хубаво вино в ръка.
За нас беше огромно удоволствие да те видим отново след толкова години, Бен, и то съвсем неочаквано.
Бен не издържаше повече. Смачка писмото на топка и го хвърли на пода.
След няколко секунди обаче се почувства засрамен, вдигна листата и зачете отново.
Долната му челюст увисна.
Двайсет години са твърде дълго време, за да пазиш нещо в тайна. Със Саймън отдавна се чудим дали е редно да ти кажем онова, което се готвя да ти съобщя. Когато те срещнахме на концерта, разбрахме, че моментът е дошъл. Ти самият никога не си обичал да увърташ, Бен. И така:
Джуд не е дете на Саймън. Той е твой син.
Ето. Най-после споделих с теб тайната, която крием от целия свят.
Не съм сигурна как ще реагираш на новината. Мога само да те уверя, че не съществуват никакви съмнения. Едва ли е нужно да ти обяснявам повече.
Сигурно през всичките тези години си подозирал, че дори когато двамата с теб бяхме заедно, Саймън изпитваше по-дълбоки чувства към мен. А щом те зарязах по онзи ужасен начин и ти изчезна от университета, Саймън беше готов да ме приеме в живота си. Той знаеше още преди раждането на Джуд кой е истинският баща, но за него беше чест да отгледа сина ти като свое дете. Надявахме се, че по-късно ще се появи братче или сестриче, но явно не такава е била волята божия.
Моля те, не си мисли, че аз и Саймън бихме дръзнали да ти вменяваме каквато и да било отговорност, пред закона или другояче. Просто си казахме, че е редно да знаеш истината. Дано някой ден да поискаш да се запознаеш с Джуд. Ще се убедиш, че е станал един чудесен, очарователен младеж… разбира се, когато използва главата си. А ако някога решиш да споделиш с него кой е биологичният му баща, оставяме избора изцяло на теб.
Надяваме се, че след като отново се срещнахме, няма да изгубим контакт. Но ако не желаеш това и предпочиташ да не се свържеш с Джуд, ще проявим разбиране. Дори и никога повече да не те видя, ти пожелавам да живееш в мир и щастие, както винаги си мечтал.
Благодаря ти, че прекара с нас Коледа. Присъствието ти направи празника много специален, а Саймън отдавна не е бил толкова щастлив.
С обич и нека Бог те благослови,
36
Бен прочете писмото четири пъти, за да се убеди, че не сънува. Но нямаше грешка. Той се загледа в почерка на Микаела, докато редовете се размиха пред очите му.
Гласът на Джуд го извади от унеса.
— Какво четеш?
Младежът се прозя, свали краката си от леглото и пристъпи към него.
Бен бързо пъхна писмото между страниците на книгата.
— Поезия — отвърна той със задавен глас и прочисти гърлото си.
— Поезия ли? Ужас. — Джуд видя заглавието на книгата и изсумтя. — Милтън. Веднъж се опитах да го чета, но реших, че не е за мен. Пълен е с дивотии за отминали времена. Откъде я имаш, между другото?
Бен го изгледа продължително.
— Какво? — попита Джуд.
Той не отговори. Не можеше да намери подходящите думи.
— Добре де, не харесвам Милтън. Какво толкова?