Гант направи крачка напред. После още една. Очите му се отклониха за миг от Бен и се приковаха в картата на пода. Той се наведе към нея и протегна ръка, за да я вземе. Намираше се в обсега на Бен, макар и на границата.
Сега беше моментът. Бен бе изиграл единствения си коз. Щом Гант успееше да разгледа картата отблизо, с него и Джуд беше свършено. Джуд щеше да умре незабавно. Той също, ако имаше късмет. Ако ли не, щяха да го закарат на друго място, да го изтезават и да захвърлят обезобразения му труп в някоя канавка.
Когато Гант се наведе да вдигне картата, всички мускули в тялото на Бен се напрегнаха. Атаката трябваше да бъде светкавична — няколко движения, слети в едно, изпълнени невероятно бързо и ловко. По-бързо от проникването на острие от карбонова стомана в човешка плът, по-бързо, отколкото пръстът се свива около спусъка.
Бен си даде сметка, че трепери от страх. Не за себе си, а за Джуд.
Той е твой син.
Гант не гледаше в него; вниманието му бе изцяло съсредоточено върху картата и той не забеляза атаката.
Кракът на Бен се изстреля напред. Върхът на обувката му се заби в лицето на Гант, който изпъшка от болка. Главата му се изметна назад от удара и Бен се хвърли към автомата.
В този миг вътрешността на църквата експлодира във вихрушка от куршуми.
39
В подобни моменти законите на физиката сякаш отпадат, милисекундите се превръщат в часове и човек действително има време да види живота си като на кинолента, преди куршумът да е изминал разстоянието от дулото до мозъка му. Като на забавен каданс Бен наблюдаваше как лицето на Гант се разцепва от нечовешкия удар и от него бликва кръв. В следващия миг той заби коляно в ребрата му, усети хладната стомана на автомата и го изтръгна от ръцете му. Чу приглушения изстрел на единия пистолет и свистенето на куршума покрай ухото си. Джуд изкрещя сякаш на милиони километри от там, в далечния край на църквата.
Гант риташе и се съпротивляваше. Хванал здраво автомата, Бен се претърколи по пода. Фуп! Фуп! Снабдените със заглушители пистолети не спираха да стрелят.
За част от секундата с периферното си зрение Бен забеляза човешка фигура, застанала на входа на църквата. Разнесе се оглушителен трясък, който неутрализира шума от битката. Проблесна оранжев пламък, последван от облак дим. После втори трясък разцепи като мълния тъпанчетата му.
Бен не разбираше какво става. Знаеше само, че държи автомата в ръцете си. Представи си как ужасното острие се впива в плътта на Джуд. Нанесе още един безмилостен удар в окървавеното лице на Гант, вдигна оръжието и инстинктивно се прицели в едрия мъж с ножа. В полумрака, зашеметен от експлозиите и искрите, той едва виждаше през мерника. Усети как спусъкът поддава под натиска на пръста му и изстреля къс откос от три 9-милиметрови куршума.
Джуд политна на една страна, мъжът с ножа на друга. Джуд се строполи тежко на пода и се претърколи; нападателят му падна по гръб и не мръдна повече.
Бен се обърна и видя, че единият от мъжете с пистолетите лежи безжизнено на земята. Другият стреля и куршумът рикошира от каменните стени на църквата. Бен си даде сметка, че той се цели във фигурата на входа, която оставаше полускрита зад облака дим.
Трети мощен трясък изпълни църквата. Мъжът с пистолета полетя във въздуха и се стовари на пода.
Бен вече тичаше към Джуд и го викаше по име. Забеляза, че дрехите му са подгизнали от кръв, но се досети, че тя е на убития нападател с ножа. Порезната рана на шията му беше съвсем плитка. Бен пусна автомата и му помогна да се изправи.
Престрелката приключи също толкова бързо, колкото бе започнала. Труповете на трима мъже се търкаляха по пода на църквата. Единият беше убит от Бен, другите двама от непознатия до вратата, който държеше огромен револвер. От дулото му излизаше бял дим и се смесваше с огромния облак наоколо. Вътрешността на църквата се изпълни с остра миризма на развалени яйца. Патроните на мъжа бяха пълни със старомоден черен барут, какъвто бяха използвали предците му в продължение на векове.
Гант, шефът на екипа, бе застанал на лакти и колене и стенеше от болка. От носа и устата му течеше кръв. Беше ранен и замаян, но все още опасен. Той забеляза един от падналите наблизо пистолети и посегна към него с изненадваща бързина.
— Ah, non, non. Pas si vite — каза фигурата на входа, вдигна димящия револвер и умело запъна с палец ударника. От дулото изскочи огнен език и Гант се просна на земята като смачкано насекомо.