Джуд се беше умълчал и притискаше носна кърпичка към шията си. Дрехите му бяха подгизнали от кръвта на убития мъж. Служителите на „Херц“ нямаше да се зарадват особено, като видеха състоянието на седалките.
Джуд се изсмя мрачно.
— Родителите ми са мъртви, а аз дори няма да отида на погребението им. Бягаме от престъпници, които искат да ни ликвидират заради някакъв си скапан меч. Изцапан съм с кръвта на непознат човек, който току-що беше убит пред очите ми. Кой беше поред, осмият ли? Вече престанах да ги броя. Крадем коли, пренасяме нелегално оръжие, за малко не ми прерязаха гърлото… Да, откакто те срещнах, си изкарвам страхотно.
Броят на убитите е десет, помисли си Бен, но замълча.
Джуд посочи през стъклото към пикапа на Рабие.
— Нали разбираш, че този тип е побъркан?
— Познавал съм и по-луди от него.
— За съжаление, ти вярвам.
След като взеха нещата на Джуд от „Оберж“, те се върнаха при Рабие, който ги чакаше на края на селото, и го последваха към фермата. След половин час по тесните пътища пикапът сви рязко през една порта и заподскача към голяма къща, заобиколена от пристройки. Каменната зидария се нуждаеше спешно от ремонт, един от капаците на прозорците се беше откачил от долната си панта и хлопаше на вятъра.
— Тук е по-зле от „Черната скала“ — отбеляза Джуд.
— Струва ми се, че домакинът ни е ерген — добави Бен.
Рабие ги въведе вътре. Във всички ъгли бяха натрупани дървени каси. Бен си помисли, че правилно е отгатнал заниманието на новия си познат. Французинът показа на Джуд банята и му подаде чиста кърпа, за да се подсуши. Дрехите му бяха напълно съсипани.
— Ще ги изгорим по-късно — заяви той и се обърна към Бен. — Хайде, трябва да погребем умрелите плъхове. После ще говорим.
40
След като разтовариха труповете от пикапа, Бен пребърка и четиримата за документи, но не откри нищо. В това време Рабие отми с маркуч кръвта от каросерията и отиде до близката барака. След малко се чу рев на дизелов двигател и отвътре се появи неголяма фадрома. Двамата нахвърляха труповете в кофата, Бен се качи при Рабие в кабината и французинът подкара машината към края на двора. Там имаше огромна купчина оборски тор, на места над три метра висока. Рабие дръпна един лост и труповете паднаха на земята като чували с боклук. После фадромата започна да дълбае голяма дупка по средата на вонящата купчина.
Десет минути по-късно дупката беше заровена и от убитите мъже не се виждаше и следа.
— След няколко сезона от тях ще стане чудесен тор за нивите ми — извика Рабие през грохота на двигателя, докато откарваше машината обратно към бараката.
Когато двамата се върнаха в къщата, Джуд бе привършил с миенето и се бе преоблякъл в джинси и яркожълто горнище на анцуг от раницата си. Миришеше на антисептичен лосион, а върху раната на шията му бе залепен лейкопласт. Пребледнял, той седна тихо в кухнята. Домакинът стовари три малки чаши върху масата и извади от бюфета бутилка без етикет, съдържаща някаква прозрачна течност, която според Бен определено не беше вода. Рабие измъкна тапата със зъби и напълни чашите до ръба.
Бен отпи предпазливо и течността изгори езика му. Преглътна и усети как алкохолът преминава като разтопен метал по хранопровода му. Още една глътка толкова скоро след първата можеше да се окаже фатална. Питието му напомняше домашния бърбън, който бе опитвал навремето в Монтана, само че беше поне два пъти по-силно.
— Ти ли го правиш? — попита той Рабие, когато отново бе в състояние да говори.
Французинът вдигна рамене. След като бе помогнал на Бен да убие и погребе четирима мъже в присъствието на Джуд, едва ли имаше какво да крие.
— Това ми е бизнесът. Е, не е напълно легален, naturellement. Но е много популярен сред клиентелата, когато баровете официално са затворили и фашистите спят в леглата си.
Бен отпи още една глътка и реши, че може да му хареса.
— Да поговорим за Фабрис. Добре ли го познаваше?
— Беше най-добрият ми приятел — отвърна Рабие. — Израснахме заедно. Бяхме много близки. Достатъчно, за да знам, че не е педофил. Обичаше децата, но по съвсем нормален начин. Всеки, който твърди друго, е долен лъжец!
— Преди да бъде убит, той е звънял по телефона на един колега в Англия, мой близък приятел и баща на Джуд. Оставил му е съобщение, че го следят.
Рабие кимна.