— Така е. Следяха го. И понеже е изпаднал в паника, е дошъл тук, във фермата. Надявал се е, че ще се скрие от преследвачите си.
Бен се изненада от увереността на Рабие.
— Ти видя ли го?
— Ако го бях видял, щеше да е още жив. Но не съм бил вкъщи. — Рабие бръкна в джоба си, извади сребърно кръстче със скъсана верижка и го сложи внимателно на масата. — Беше на Фабрис. Подарък от майка му, когато е бил на девет години. Никога не го сваляше от врата си. Искаше да го погребат с него. — Той замълча, втренчен в миниатюрния кръст. — Въпросната вечер доставях стока на някои от местните кръчми. За да не ги надуши полицията, клиентите ми държат това да става по тъмно. Ето защо се прибрах доста късно. Още с пристигането си забелязах нещо необичайно. Елате, ще ви покажа.
Излязоха навън и Рабие ги поведе през двора към големия дървен хамбар зад къщата.
— Ето — посочи той. — Тук намерих отпечатъци от гуми на кола. В калта имаше стъпки от няколко мъже, както и следи от обувки, които са били влачени по земята. Изглежда, човекът се е съпротивлявал, докато са го отвеждали нанякъде. Стъпките тръгваха от там.
Рабие кимна към хамбара. После отиде до голямата врата и я отвори със скърцане. Пресегна се, запали лампата и даде знак на Бен и Джуд да го последват.
Когато влязоха в хамбара, той посочи купчината слама на пода.
— Следи от борба имаше и тук. — Рабие се наведе и вдигна дървения капак на пода. — А вътре намерих верижката с кръстчето на Фабрис.
Бен пристъпи до отвора и огледа пространството под него.
— Прекарал съм целия си живот в тази ферма — каза Рабие. — Като деца двамата с Фабрис се криехме в подземието с часове. Като младежи слизахме долу, за да пушим и да се целуваме с момичета. — Лицето му се разтегна в характерната крива усмивка, но после отново стана сериозно. — Фабрис се е върнал тук след много години, за да избяга от враговете си, но те са го намерили и са го отвлекли. Кръстчето се беше закачило от вътрешната страна на капака. Все едно ми е оставил знак.
Рабие се изправи и спусна капака.
Бен започна да обяснява на Джуд:
— Каза, че тук е открил…
— Схванах смисъла — прекъсна го Джуд. — А защо не е повикал полиция?
Рабие разбра последната дума от въпроса му.
— Те не могат да помогнат — отвърна на френски той. — Щом тези хора са в състояние да убият приятеля ми и да го нагласят да прилича на самоубийство, какво ли биха направили с мен? Освен това не искам ченгетата да си навират носа наоколо. Ами ако открият казаните ми? Старият Жак ще отиде право в затвора.
— В дома на Фабрис имало ли е проникване с взлом същата нощ? — попита Бен, докато се връщаха към къщата.
— Дори да е имало, не са оставили следи — заяви Рабие. — Мислиш си за порнографските снимки, нали? Как са ги качили на компютъра му?
— Убийците на Фабрис държат не просто да премахнат жертвите си, а и да ги опозорят — обясни Бен. — Отнемеш ли живота на някого, започват въпроси. Опетниш ли доброто му име, всичко бързо утихва. Колкото по-голям е скандалът, толкова по-плътна е димната завеса.
— Putain de salauds — промърмори с отвращение Рабие. — Мръсни копелета. Но какво се е случило всъщност? В какво се е забъркал бедният Фабрис?
— Фабрис е бил член на международен екип, оперирал във Франция, Англия, Америка и вероятно Израел. Работели са заедно по някакъв изследователски проект, заради който са отишли в израелската пустиня.
— Знаех, че Фабрис е пътувал до Израел — отвърна Рабие. — Беше там две седмици, но така и не спомена защо. После ходи до Америка. И в двата случая държеше да запази причините в тайна.
Бен си спомни как Микаела му бе разказала, че Саймън на два пъти е посещавал Щатите, за да се срещне с някакъв „експерт“. Той се зачуди дали не е ставало дума за въпросния Уес.
— Фабрис обясни ли в коя част на Щатите е бил?
— Не, отговаряше уклончиво. Отначало си помислих, че е странно да крие подобни неща от мен. По принцип той признаваше единствено тайната на изповедта.
— Проектът, по който са работели, е бил свързан с някакъв меч — заяви Бен. — Свещен меч. Споменавал ли е за него?
— Une épée sacrée — повтори Рабие и поклати замислено глава. — Не, не съм чувал нищо такова.
— А останалите членове на екипа? — попита Бен. — Саймън Аръндел в Англия? Американец на име Уес, жена на име Марта, някакъв израелец, който ги е придружавал в пустинята?