Рабие отново поклати глава.
— Никога не е говорил за тях. Този Саймън в Англия… ти каза, че е твой приятел?
— Саймън е мъртъв — отвърна Бен. — Убиха и него, и жена му. Затова съм тук. — Той посочи Джуд, който седеше наблизо, вперил празен поглед в пространството. — Момчето е техен син.
— Merde — въздъхна Рабие. — Много съжалявам. Но всички тия хора също търсят меча, нали? Защо?
— Не знам защо. Знам единствено, че са добре организирани и не си поплюват. Известно им е например, че Саймън е държал при себе си повечето записки от изследванията. Следователно са подслушвали телефонните му разговори с Фабрис и други негови сътрудници. Веднага след като отстраниха Саймън, се опитаха да откраднат материалите от дома му.
Рабие помисли малко и каза:
— Ето защо не е имало обир в къщата на Фабрис.
— Поради същата причина убиха приятеля ми по този начин — допълни Бен. — Едно самоубийство, последвано незабавно от обир, би изглеждало подозрително. Вместо това инсценираха автомобилна катастрофа. Убеден съм, че щяха да постъпят така и с мен и Джуд, ако ни бяха хванали снощи. Тази вечер не беше първият им опит.
Рабие повдигна вежда.
— Рискуваш много, приятелю. Мъжете, които погребахме, бяха професионални убийци, нали?
Бен кимна.
— Поне единият беше бивш военен. Може би и останалите. Допускам, че са наети от частни лица.
— Наемници? Putain de merde! — Рабие погледна Бен с присвити очи. — И сега възнамеряваш да разкриеш кои са, нали? Явно не си страхливец. И ти ли си войник?
— Бях, някога.
— Личи си — каза Рабие. — Но сам срещу всички тези хора… Как ще подходиш?
— Най-уместно ще бъде да ги проследя чрез меча — отвърна Бен. — Ако знам какво представлява, къде се намира и защо е толкова важен, ще науча кой се интересува от него и е готов да пожертва човешки живот, за да го притежава. Така ще спечеля предимство пред тях.
— И тогава ще им отмъстиш, нали?
Бен не отговори.
— А момчето? — попита Рабие и посочи Джуд. — И него ли ще водиш със себе си?
Джуд разбра думата garçon и се наежи.
— Би ли му обяснил, че не съм момче? — заяви той и се изчерви.
— Нямам друг избор — продължи Бен, без да обръща внимание на Джуд. — Голям инат е. Като баща си на неговата възраст. Не мога да разчитам, че ще го заваря там, където съм го оставил.
— Защо не го оставиш при мен? Ще се погрижа нищо лошо да не му се случи.
— Благодарен съм ти за предложението — каза Бен. — И със сигурност ще се възползвам, поне тази нощ.
— Тази нощ ли?
Бен кимна.
— Щом убийците не са влезли в къщата на Фабрис, сигурно ще открия там нещо полезно. Смятам да се отбия за малко.
— Не забравяй мадам Ламон — предупреди го Рабие. — Тя е нащрек като овчарско куче, въпреки че е на седемдесет и две.
— Вече се запознахме с мадам Ламон — усмихна се Бен. — Има вид на енергична жена.
— Енергична? Тя е природна стихия. За двайсет години успя напълно да вземе страха на Фабрис. Старицата е истинско зло. Освен това внукът й работи в жандармерията.
— Притежава ли огнестрелно оръжие?
— Не бих го изключил. Трябва да подходиш много внимателно.
— Проникването в чужди къщи не е ново за мен — заяви Бен.
Рабие се ухили.
— Какъв си бил всъщност, войник или разбойник? Във всеки случай няма да ти се наложи да влизаш с взлом. Докато Фабрис беше в Израел, мадам Ламон посети болната си сестра в Перпинян. Тогава Фабрис ме помоли да храня котарака му Лафайет. Беше стар, после умря. Но ключът от задната врата още е у мен. — Той се приближи до скрина, бръкна в горното чекмедже и извади железен ключ. — Значи се разбрахме. Тази нощ отиваме там.
— Аз отивам — уточни Бен. — Ти не. Работя сам. От теб искам да ми начертаеш план на къщата.
41
Бен не проникваше за пръв път в чуждо жилище посред нощ, но ключът от къщата на отец Лалик улесняваше значително задачата му. След като паркира колата далече от мястото, той се запромъква безшумно през градината. Носеше ръкавици от телешка кожа, взети назаем от Жак Рабие, и малко фенерче в джоба си. Чантата със скъпоценното писмо, което бе твърдо решил да не показва на Джуд, беше скрита под предната седалка на реното.
Приклекнал зад храстите в градината, Бен дръпна нагоре ръкава на якето си и се втренчи в светещите стрелки на часовника. Минаваше три часът. Навън духаше леден северен вятър, който огъваше клоните на дърветата. Бен се спря за момент, за да огледа прозорците на горния етаж. Според подробната скица, начертана от Рабие, там се намираше стаята на страховитата икономка. Всички прозорци бяха тъмни. Церберът явно си беше в леглото и спеше дълбоко.