Бен пристъпи внимателно към задната врата. Беше намазал стария железен ключ обилно с грес, за да не изскърца в бравата. Мушна го в ключалката и бавно го завъртя. Вратата се отвори безшумно. Бен влезе и изчака няколко секунди, докато очите му свикнат с непрогледния мрак. Заслуша се. Ако не се брояха тиктакането на големия часовник в коридора и свиренето на вятъра отвън, тишината беше пълна.
Бен беше запаметил наизуст вътрешното разположение на къщата. В края на коридора имаше задно стълбище от двете страни с по една врата. Дясната водеше към салона, а лявата — към друго стълбище, което слизаше към избата, превърната отчасти в домашен кабинет на отец Лалик. Тъкмо натам се бе насочил Бен. Когато вратата се затвори зад гърба му, той включи фенерчето и заслиза тихо по изтритите каменни стъпала.
В избата все още се съхраняваше внушителна колекция от вина; в полумрака се виждаха стелажи, отрупани с прашни бутилки. Фабрис Лалик положително е обичал да си пийва, помисли си Бен, когато лъчът на фенерчето му освети празна винена чаша и отворена бутилка бордо на малката масичка до стелажите. Последното питие на мъртвеца.
В другия край на избата се намираше кабинетът на свещеника, обзаведен с типично френски усет за стил и уют. Бюрото беше масивна дъбова антика, върху канапето артистично бяха нахвърляни възглавници, персийският килим беше разръфан по краищата. Имаше и декоративна кадифена завеса, привързана със златисто въже с пискюл.
Когато освети кабинета с фенерчето си, Бен забеляза колекцията от картини по стените — пастелна рисунка на коне в ливада, скица с въглен на селска църква и два пейзажа. Всички носеха един и същ подпис: Ф. Лалик. Свещеникът определено бе притежавал талант. Същото не можеше да се каже за автора на поставения в пищна позлатена рамка портрет на папата, окачен над бюрото до голямо разпятие.
Бен насочи фенерчето към бюрото. На плота сега нямаше нищо, освен портативен телефон, но върху полираната повърхност ясно се виждаха следите от гумените крачета на компютър. Най-вероятно машината все още се намираше сред веществените доказателства в близката префектура, със снети от нея пръстови отпечатъци и изваден харддиск. Съдържанието му навярно бе картотекирано и съхранено за вечни времена като свидетелство за огромното падение на свещеника.
В този момент на Бен му се стори, че чува шум от горния етаж. Моментално загаси фенерчето и застана неподвижен в пълния мрак, наострил уши. Дали бе доловил изскърцване на врата, или някой ходеше из къщата? А може би просто един от капаците на прозорците се блъскаше на вятъра? Той изчака няколко минути и след като шумът не се повтори, запали отново фенерчето и продължи огледа на бюрото. Беше голямо и симетрично, с широко централно чекмедже и по четири по-малки от двете страни. Общо девет. Бен издърпа средното чекмедже и се разрови из безразборно натрупаните вътре книжа. Не откри нищо интересно.
Следващите седем чекмеджета се оказаха също толкова разхвърляни. Или отец Лалик бе обичал безпорядъка, или полицаите бяха претърсили напосоки вещите му, търсейки още улики за престъпленията му. Но ако се бяха надявали в писмата от енориашите, в сметките и църковните тефтери да открият следи към цяла педофилска мрежа, оперираща в Средните Пиренеи, вероятно бяха останали горчиво разочаровани. Изглежда, бяха иззели от къщата единствено компютъра.
Последното чекмедже се намираше най-долу вляво. То леко заяждаше и Бен трябваше да дръпне по-силно дръжката, за да го отвори. Беше почти празно. Напред се изтърколи елегантна автоматична писалка. Вътре имаше още няколко предмета: чифт очила с бифокални лещи, кутийка с мастилени патрони за писалката и кламери. Сред дреболиите Бен откри тънък кожен портфейл, в който бяха поставени паспортът и личната карта на покойника. Той разгледа граничните печати от Израел и САЩ, показващи датите на пътуванията му. Откакто паспортът бе издаден преди осем години, свещеникът не бе ходил никъде другаде извън Европа.
Информацията беше интересна, но не хвърляше нова светлина върху вече известните факти. Бен започваше да си мисли, че среднощното му посещение в къщата на Лалик е напразно. Той пъхна паспорта и личната карта обратно в портфейла, върна го на мястото му и затвори чекмеджето. Отвътре се чу потропване, когато автоматичната писалка се претърколи и се удари в задната преграда.