— Вече забравих какво ми каза. А сега, приятелю, си лягам.
— В такъв случай au revoir, Жак. Когато се събудиш, няма да съм тук. Благодаря ти още веднъж за всичко.
Бен подремна около час на фотьойла във всекидневната, облегнал глава върху една стара възглавница. Когато се събуди и се качи на горния етаж, завари Джуд дълбоко заспал. Момчето имаше нужда от сън след преживяното през последните два дни. Бен се сбогува мълчаливо с него и излезе от къщата.
Отвън се зазоряваше, когато той седна зад волана на лагуната и пое тихо по шосето към летището в Тулуза, на около сто и шейсет километра от там. Небето се бе прояснило и пътищата бяха почистени, с мръсни купчини сняг, натрупани от двете страни. Наближаваше Коледа и движението беше оживено.
Бен съжаляваше, че се измъква тихомълком, без да даде обяснение на Джуд, но нямаше друг начин. Джуд щеше да настоява да дойде с него. Той го бе изложил на прекалено голяма опасност, а рисковете непрекъснато се увеличаваха. Фермата беше най-доброто скривалище, докато Бен проследеше врага. Благодарение на Жак Рабие единствените свидетели на инцидента в разрушената църква вече гниеха под няколко тона оборски тор. Никой не можеше да направи връзка с Рабие, нито да открие Джуд в дома му.
На двайсет минути от летището Бен долови странно хлопане откъм задната част на лагуната. Звукът престана за малко, после се възобнови. Той отби в едно разширение на шосето, слезе и заобиколи колата. Не видя нищо подозрително. В този момент го чу отново: туп, туп, туп. Идваше някъде от багажника. Бен помисли малко, пресегна се и рязко отвори капака.
Отвътре надничаше Джуд.
— Мръсно копеле, щеше да ме оставиш, нали? — Той се надигна и скочи върху калния банкет. — Я кажи сега, на кого не може да му се вярва?
— Какво намекваш, по дяволите? — попита ядосано Бен. Идеше му да набута Джуд обратно в багажника и да обърне колата към фермата на Рабие.
— Не ти ли е ясно? Смятам да участвам докрай. Нищо друго не ме интересува.
— Как научи, че тръгвам?
— Чух какво си говорите с Рабие.
— Но ти спеше!
— Да бе! И понеже не разбирам френски, сигурно ме мислиш за глупак. Йерусалим, а?
— Няма да дойдеш с мен — заяви Бен, макар да знаеше, че е напразно. — В никакъв случай.
Джуд посегна към джоба си, извади паспорта си и го размаха като нож.
— Не можеш да ме спреш. Ще ти върна парите за билета. Ако останем живи, естествено — добави мрачно той.
Колите профучаваха в безкрайна върволица покрай тях. Бен погледна по протежение на шосето към Тулуза, после се обърна назад, откъдето бяха дошли. Беше късно да се връща. Джуд го бе надхитрил. Той въздъхна дълбоко.
— Няма нужда да ми връщаш парите.
Джуд се втренчи в него.
— Значи идвам с теб?
— Ти си едно твърдоглаво магаре.
А най-лошото беше, че знаеше точно на кого прилича синът му.
43
Водата бучеше в ушите му, течението заплашваше да го завлече. Вкопчен в капака на потъващата кола, Бен се опитваше да отстрани напуканото предно стъкло. Двете фигури седяха неподвижно, привързани с предпазните си колани. Косата на Микаела плуваше около лицето й в мътната река. Той ги извика по име, но от устата му излязоха само мехурчета. Усещаше как колата потъва все по-надолу. Бръкна под стъклото, за да хване приятелите си за ръцете и да ги издърпа навън.
Тогава двамата отвориха очи и се втренчиха в него.
— Бен — казаха едновременно те. Гласовете им звучаха жално и протяжно. — Бееен…
Той подскочи и се събуди. Огледа се сънено наоколо, но бързо прогони ужасяващо реалистичния сън от съзнанието си. Долови приглушения грохот на самолетните двигатели и присъствието на Джуд до себе си. Момчето седеше със сведена глава, без да обръща внимание на белите облаци отвън. Самолетът от Париж за Йерусалим беше пълен с богомолци, нетърпеливи да прекарат празниците във Витлеем.
До Бен се приближи стюардеса с униформа на „Ер Франс“ и го попита усмихнато дали всичко е наред. Той промърмори нещо неразбираемо и погледна часовника си. Наближаваше три следобед. Бяха изминали девет часа, откакто бе напуснал къщата на Жак Рабие, мислейки си, че е сам в колата.
Джуд бавно се извърна към него. Очите му бяха зачервени.
— Моят баща… — започна той.
Сърцето на Бен спря. Нима Джуд знаеше? Но как беше възможно? Какво щеше да му каже сега?