— Хилел Зада? — попита Бен.
Едрият израелец се понамръщи, но сякаш не се смути особено от присъствието на непознатия. Как ли ще реагира, помисли си Бен, ако разбере, че някакви хора избиват един по един всички, които са свързани със свещения меч?
Хилел се готвеше да каже нещо, когато келнерът нахлу в стаята, посочи гневно Бен и се впусна в безкрайни обяснения на иврит. Шефът му го изслуша спокойно и се втренчи настойчиво в Бен.
— Това е служебно помещение — заяви той. — Забранено е за външни лица.
— Чудесно, господин Зада — отвърна Бен. — Тъкмо няма да ни безпокоят, докато разговаряме.
Хилел Зада се намръщи. Направи знак на келнера и промърмори нещо на иврит. Мъжът изгледа подозрително Бен, обърна се и излезе.
— Продавате ли нещо? — попита на английски Зада. — Аз съм зает човек.
Бен започна без предисловия.
— Саймън Аръндел и Фабрис Лалик са убити. Уесли навярно също. Ако не, скоро ще бъде. Мисля, че вие можете да ми кажете защо.
Настъпи продължително мълчание. Лицето на Хилел се изкриви от болка. Той се олюля и трябваше да се подпре върху купчина кашони. По шокираното му изражение Бен разбра, че израелецът не знае за случилото се. Изобщо не бе подозирал за нещастията, сполетели неговите приятели, нито пък имаше представа дали не го очаква подобна съдба.
След като помълча няколко секунди, Хилел вдигна поглед към Бен.
— Кой сте вие? — попита той. В гласа му се прокрадваше подозрение.
— Казвам се Бен Хоуп. Саймън ми беше приятел. Искам да чуя от вас в какво точно сте се забъркали.
— За какво става дума? — сопна се Хилел. Въпреки силния акцент говореше правилен английски и подбираше внимателно всяка дума.
— Нека не си губим времето, господин Зада. Имам предвид меча. Видях снимката ви със Саймън, Фабрис и Уесли. Знам, че са били тук преди година. Знам също, че и други хора са в смъртна опасност.
Лицето на Хилел беше каменно. Само в очите му се четеше съмнение.
— Бен Хоуп. Твърдите, че сте приятел на Саймън?
— И на съпругата му Микаела — отвърна Бен. — Бях им на гости миналата седмица, когато ги убиха.
— Как умряха? — попита тъжно израелецът.
— В автомобилна катастрофа, инсценирана от хората, които искат меча.
Хилел изслуша думите му с мрачно лице и отново го изгледа подозрително.
— И защо да ви вярвам, че сте били приятел на Саймън? Той никога не е споменавал човек на име Бен Хоуп.
Вратата на склада се разтвори шумно. Бен очакваше вътре да нахлуят още келнери от заведението, за да спасят шефа си от натрапника, но вместо тях зърна Джуд.
— Цял ден ли смяташе да ме държиш отвън? — попита възмутено той.
Хилел се ядоса на поредното нахлуване в личното му пространство, но после присви очи и се втренчи в Джуд.
— Познавам те — каза той и го посочи. — Ти си момчето на Саймън. Виждал съм те на снимка.
Докато погледът му шареше между Джуд и Бен, Хилел сякаш се успокои.
— Баща ми е мъртъв — заяви Джуд. — Ако знаете нещо, което ще ни помогне да разберем причините за смъртта му, ще ви бъдем много благодарни, сър.
— Моите най-искрени съболезнования — отвърна Хилел и стисна ръката на Джуд в огромната си длан. — С баща ти бяхме приятели. — Той се обърна към Бен. — Моля, извинете ме за грубостта. Разкажете ми за Фабрис Лалик и Уесли Холанд. Какво се е случило с тях?
За пръв път Бен чуваше фамилията на американеца.
— Лалик е бил хвърлен от мост близо до дома му във Франция. Инсценирали са самоубийство. Що се отнася до Холанд, знам само, че е някъде в Америка и бяга, за да спаси живота си.
— Но как е възможно един меч да носи такива беди?
— Господин Зада, състезаваме се с времето. Колкото повече информация събера за този предмет, толкова по-лесно ще открия хората, отговорни за убийствата. Засега съм на тъмно. Трябва да ми кажете всичко.
— Детектив ли сте?
— Не. Просто човек, който се опитва да помогне — обясни Бен. — Но първо се нуждая от вашата помощ.
Хилел кимна замислено.
— Ще отнеме време, а тази вечер имам семеен ангажимент. — Той бръкна в балтона си, извади визитка и я подаде на Бен. — Елате утре сутринта в дома ми, точно в осем. Обещавам ви, че ще чуете цялата история.