Бен потърси още материали по темата.
Кътър, Гринол, Милс и Дойл се изкачваха с тежки стъпки към етажа, където според управителя на хотела бяха отседнали чужденците. Самият управител лежеше в безсъзнание на пода на кабинета си; раната на главата му, нанесена с дръжка на пистолет, кървеше обилно. Предполагаха, че старецът е получил сърдечен удар. Той просто се бе строполил пред очите им, преди да успеят да изкопчат от него цялата нужна информация.
Наближаваше полунощ. Бяха изминали няколко напрегнати часа, откакто частният самолет, предоставен от „Тримбъл Груп“, бе кацнал на летище „Бен Гурион“. Кътър трябваше да постигне резултати и не си губеше времето. След упражняване на необходимия натиск един от шофьорите на транспортната фирма, обслужваща летището, се издаде. Двама души, които отговаряха на описанието на Хоуп и Аръндел, бяха слезли от микробуса му в центъра на Йерусалим, след което веднага бяха спрели такси. Отначало мъжът не можеше да си спомни към коя фирма е принадлежало таксито, но ножът, опрян в тестисите, опресни паметта му. Оттам нататък всичко беше въпрос на подкупи и сплашване. Накрая таксиметровият шофьор изплю името на хотела.
— Това е етажът — заяви Кътър, когато стигнаха до стълбищната площадка.
Той тръгна с големи крачки по коридора. Гринол го следваше плътно и коженият шлифер се развяваше зад гърба му. Най-отзад вървяха Дойл и Милс, потънали в спор.
— Оня е тотално изперкал, нали? Виждам го в шибаните му очи.
— Не е в това въпросът, мамка му.
— Я млъквайте — подвикна през рамо Кътър и разговорът секна.
Напред по коридора се появи пълничка израелка в униформа, която тъкмо бе излязла от една празна стая с кофа и парцал в ръка. Беше работила до късно и изглеждаше уморена. Учтивата усмивка на лицето й замръзна, когато тя видя израженията на четиримата мъже. Преди да успее да извика, Гринол затисна устата й с длан.
— Вкарайте я вътре — прошепна Кътър и огледа коридора.
Мъжете я завлякоха в стаята и затвориха вратата.
Запушил плътно устата на момичето, с другата си ръка Гринол извади пистолет и го опря в слепоочието й. Тя се дърпаше и въртеше ужасено очи. Гринол не се бе забавлявал толкова, откакто бе ликвидирал онази рецепционистка в Щатите. Това беше компенсацията му за унижението, преживяно след бягството на Холанд.
Кътър извади от джоба си снимките, които бе показал на управителя. Портретът на Хоуп беше от сайта на фирмата му, а този на Джуд — от студентските архиви.
— Виждала ли си тия двамата? — попита той момичето, след като навря снимките в лицето й.
Въпреки че не знаеше много английски, тя бързо разбра за какво става въпрос. Беше срещала чужденците само два пъти след пристигането им, но веднага ги разпозна и кимна.
— Сигурна ли си, кучко? — настоя Кътър.
Гринол притисна дулото в черепа й. Момичето изскимтя уплашено и кимна отново.
— В коя стая са отседнали? — изсъска Кътър. — Остави я да говори, Тери.
— Ще се разпищи.
— Няма. — Кътър извади двуостър нож и го опря в гърлото й. — В коя стая са, миличка? — Момичето измънка нещо на иврит. Изгубил търпение, Кътър я сграбчи за ръката. — Използвай проклетите си пръсти!
Тя го разбра и вдигна нагоре седем треперещи пръста, после осем.
— Седемдесет и осем. Да вървим!
— А с нея какво ще правим? — попита Гринол.
— Защо не я опънем? — предложи Дойл и погледна оправеното легло. — Имаме време.
— Никого няма да опъваме — възрази Кътър.
После сви ръка в юмрук и я удари в лицето, с което я нокаутира. Гринол се ухили доволно. Оставиха я просната на килима, затвориха вратата и продължиха напред по коридора. Когато стигнаха до номер 78, спряха отпред, за да прегледат още веднъж оръжията си.
След това ритнаха вратата и тя поддаде с оглушителен трясък.
Русият мъж, който се беше изтегнал на леглото, подскочи от уплаха, когато четиримата нахлуха в стаята. Беше само по боксерки „Калвин Клайн“. Мършавите му крака бяха гладко избръснати, в зърната на гърдите му проблясваха сребърни халки. Той заопипва нощното шкафче за очилата си, сложи ги на носа си и се втренчи ужасено в нападателите. В този момент младият му спътник излизаше от банята, загърнал тесните си рамене в розов халат. Когато видя сцената, замръзна на място; изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.