Бен започваше да губи търпение, а усещаше, че и Джуд е неспокоен.
— Ще минеш ли по същество, Хилел?
— Съжалявам. И тъй, преди две години и половина в офиса на таксиметровата компания се появи богат американец. Търсеше шофьора Хилел Зада, за да го наеме за един ден. Държеше конкретно на мен, като ме увери, че ще ми плати двойно. Седнахме в колата и аз попитах къде да го закарам. Никъде, отвърна той. Искаше само да поговорим за един меч.
— Уесли Холанд?
Хилел кимна.
— Разбира се, аз не бях забравил за меча и отначало си помислих, че ще бъда наказан за престъплението, което бях извършил като млад. Предположих, че американецът е детектив, изпратен да ме открие. Но се лъжех.
— Холанд как е успял да те намери?
— Чрез Али, собственика на заложната къща. Вече минава деветдесетте, а още върти търговия, тази дърта лисица. — Хилел се усмихна. — Холанд ми обясни, че Али отдавна е продал меча на някой си Фекеш с огромна надценка. Фекеш го пазил трийсет години, но накрая и той го продал. Мечът се озовал в Саудитска Арабия, където станал собственост на някакъв принц. Преди три години господин Холанд му бил на гости, видял древното оръжие и поискал да го купи. Той колекционира мечове. Съществуват и такива хора.
— Знам — отвърна Бен.
Хилел повдигна вежди.
— Аз пък не знаех. Стори ми се странно. Но едва ли имам право да съдя хората.
— Продължавай.
— Холанд взел меча със себе си в Америка. Бил запленен от него и се поинтересувал от произхода му. Човек с неговите възможности може да изпълни всичките си желания. Скоро той успял да открие Фекеш и Али и така стигнал до мен. Както вече споменах, цял Йерусалим познава Хилел Зада. А по тези места хората лесно се съгласяват да дадат информация срещу пари.
— Какво искаше от теб?
— Каза ми, че е отделил много време, за да изследва меча и да се консултира с други експерти. Държеше да научи къде съм го открил, затова го заведох в Масада. Беше страшно развълнуван, когато му посочих точното място и описах как съм намерил меча. Попита ме дали знам нещо за стойността и историята му. Отговорих, че нищо не знам. И тогава той заяви, че откритието ми е невероятно. Искаше да ме възнагради за доброто дело. — Хилел не успя да прикрие широката си усмивка. — Преди да се усетя, господин Холанд ме заведе в една банка и отвори сметка на мое име. В нея имаше три милиона долара.
— Три милиона! — извика Джуд.
— Просто за награда? Нищо повече? — попита Бен. Беше озадачен от факта, че един меч струва толкова, дори за човек с подобни възможности.
— По този начин ми се отблагодари, че съм открил меча — заяви Хилел. — После си отидох вкъщи и казах на Аяла: „Скъпа, богати сме! Напусни работа. Освобождаваме апартамента“. Така и направихме.
Той вдигна рамене.
— Не сме чак толкова заможни, че да си купим къща в скъп квартал като „Йемин Моше“, но благодарение на щедростта на Холанд живеем доста комфортно. Чак сега осъществих мечтата си. Имам бизнес, който ще мога да предам на синовете си. Четирима от тях вече работят при мен. Скоро ще отворим ново кафене на улица „Кинг Джордж“. А после може би в Лондон или Ню Йорк.
— Каква е ролята на баща ми в цялата история? — попита Джуд. — А на Фабрис Лалик?
Хилел придоби сериозен вид.
— Около година след първото му посещение господин Холанд отново се свърза с мен. Искаше да доведе още двама души, за да видят къде съм намерил меча. Енорийският свещеник Аръндел от Англия и отец Лалик от Франция. Много мили и почтени хора.
— Как са били привлечени към проекта?
Хилел поклати глава.
— Не знам. Работеха с Холанд и не ми казаха нищо. Извиниха се за тайнствеността, но Саймън ме увери, че някой ден изследванията им ще приключат и истината за меча ще излезе наяве. Щях да науча пръв за нея, преди да я обявят пред света. Това бяха думите му.
Бен знаеше, че Саймън Аръндел никога не би направил лекомислено подобни помпозни изявления.