– Така – подема Джордж. – Стигаме до гвоздея на програмата. „Уорновиц“.
Като председателстващ съдия той има право да се изкаже първи, но по незнайна причина случаят продължава да го смущава и потиска, затова се обръща към Кол:
– Нейтън, искам да чуя повече по темата за подслушването, която ти засегна в залата.
Всъщност Джордж знае всичко, което му трябва, защото мотивите са ясни. Великолепният Кол красноречиво демонстрира на всички присъстващи в съдебната зала, включително на многото журналисти, че уважаваният Джордан Сапърстийн е пропуснал един основен аргумент.
Жертва на поредния му удар стана отруденият воин за справедливост, който последва Сапърстийн на подиума, за да представи доводите на обвинението – Томи Молто. Окръжният съд на Киндъл наскоро назначи Томи за главен окръжен прокурор, като втори приемник на неизтеклия още мандат на Мюриел Уин, която едва затоплила креслото, бе избрана за главен щатски прокурор. Първият временен окръжен прокурор, Хорас Донъли, подаде оставка след около четири месеца на този пост след разкритие в пресата, че с ред мошеничества на параходите-казина в щата успявал да си докара двойно спрямо щатната си заплата. Молто бе добър избор – неуморим и безкомпромисен кариерист, чиято съдба изглежда е да умре от инфаркт насред някой разгорещен дебат в съдебната зала.
Днес Томи се беше явил лично, демонстрирайки, че окръжната прокуратура отдава първостепенно значение на случая „Уорновиц“. По мнението на Джордж Молто е доста по-способен юрист от повечето си подчинени. Говори по същество, отговаря на въпросите без заобикалки и добре използва аргументите си, без да отрича слабостите, когато такива има. По случая „Уорновиц“ той добре формулира отговора си, първо обясни защо се налага да се направи изключение по отношение на законовите изисквания за давността, после повтори изтъкнатото от Кол срещу твърденията на Сапърстийн, че записът не трябвало да се пуска пред съдебните заседатели.
Съвсем в негов стил Кол изведнъж прие абсолютно противоположното на предишното си мнение:
– Господин Молто, след решението на този съд по случая „Бруър“, можем ли да се съгласим, че видеозаписът на Минди Дебойе, направен без нейно съгласие е в нарушение на Закона за електронните средства за следене?
„Бруър“, който бе гледан преди няколко месеца, засягаше портиера на една местна гимназия, който снимал момчетата в съблекалнята с мобилния си телефон. Молто кимна предпазливо. Бремето на всяко престъпление, на всеки злосторник, изплъзнал се от правосъдието, сякаш бе оставило следа върху измъченото му лице и малкото прошарени коси, останали на темето му стърчаха и се поклащаха на течението от вентилаторите. Костюмът му, както обикновено, изглеждаше, сякаш е престоял натъпкан в чекмеджето на бюрото му.
– Съгласен съм, но по онова престъпление нямаше процес, Ваша чест.
– Така е, господин Молто. Нямаше. А в член (c)(6) на Закона за електронните средства за следене ясно е казано, цитирам, „Доказателства, получени в нарушение на тази глава, са недопустими по граждански или криминални дела освен по дела за нарушения на тази глава“. Според мен това означава, че вашата видеокасета не може да бъде приета като веществено доказателство.
Молто го погледна, сякаш му бяха забили нож в гърба. Зад него на адвокатската скамейка Сапърстийн се олюля толкова силно, че ако нямаше облегалка, щеше да падне.
– Нейт, нали не предлагаш да анулираме присъдата единствено въз основа на този аргумент? – пита сега Съмърсет Пърфойл.
– Защо не? Ако няма касета, няма доказателства.
– Да, но Сапърстийн не възрази срещу използването на записа за доказателство. Не са възразили и адвокатите на процеса. Не можем ние да го направим сега.
Основното при едно дело за обжалване е, че решението се взема в условия на един вид информационно затъмнение – могат да се използват само материали от основния процес. Цялата истина – съдържанието на полицейските доклади, показания на непризовани на процеса свидетели, разговорите между адвокатите и съдиите извън официалното разискване – не могат да се вземат предвид. Все едно да възстановяваш ръкопис от фрагменти, останали след пожар. В същия смисъл основно правило е, че законовите пропуски, които съдията на процеса не е успял да поправи, не могат да се вземат под внимание при обжалването.
– Глупав пропуск – измърморва Кол. – Това си е чиста съдебна грешка.
Истината е, дава си сметка Джордж, че допреди случая „Бруър“ преди няколко месеца дори най-способният адвокат не би могъл да си помисли, че закон, прокаран през седемдесетте за защита на личните разговори на гражданите – и държавните служители – от подслушване, би могъл да е толкова универсално формулиран, че да засегне и видеозаписите.