Като компенсация, че го изоставя, съквартирантът му донесе бутилка евтино уиски. Пиянството стана първият от тежките грехове, осъждани в семейството му, на който се отдаде, и съвсем скоро Джордж се напи за първи път в живота си. Часът отиваше към 23.00. Романтичните вечери и танците бяха свършили и двойките се прибираха в общежитията за онези моменти, които са най-важни за много младежи, преди да настъпи вечерният час и момичетата да се върнат в квартирите или самостоятелните стаи в близкия девически колеж, където бяха настанени. С бутилка уиски под мишница Джордж обикаляше на зигзаг коридорите. Според правилата на общежитието вратите на повечето стаи бяха открехнати и отвътре гръмко звучаха парчета на „Бийтълс“. Знаейки, че вътре момчетата и момичетата се държат за ръце, прегръщат, натискат, Джордж изгаряше от желание. В това състояние се натъкна на най-добрия си приятел – Марио Алфиери. Марио бе дошъл от Куинс със стипендия на борец и изпъкваше в пуританския Шарлотсвил като бяла гарга. Гръмогласен, циничен, майтапчия, той беше бунтарят, какъвто Джордж винаги бе искал да бъде, и двамата бързо се сприятелиха. Марио слизаше по стълбите с кофичка лед в ръка. Видя Джордж и го хвана за лакътя.
– Няма да повярваш – повтори няколко пъти през смях. – Брайърли е довлякъл някаква мацка на горния етаж, която пуска на всички.
Джордж знаеше какво означава това, но продължи да гледа приятеля си неразбиращо.
– Няма майтап – продължи Марио. – Настанила се е в един кашон и забавлява момчетата. Тъй че, Джордж, друже, слушай ме внимателно. Ти си спасен. Спасен! – Марио знаеше за сексуалната неопитност на Джордж.
– Тичай бързо.
– Ти мина ли?
– Имам си мацка, бе, тъпако.
Джордж наскоро бе свалил едно момиче. Беше сестра на друг борец, Марио го убеди да я покани на сляпа среща, след като онзи го уверил, че е циничка като него. Въпросната девойка, Джоан, се оказа дори по-красива, отколкото на снимка, но бе от онези рядко срещани жени, които изглеждат като мръсници дори ако не правят нищо. „Бас държа, че няма да ми пусне“ – беше му споделил шепнешком Марио.
– Няма ли опасност от сифилис? – попита Джордж. Вече си представяше какво става горе.
– Има опасност да чукаш за първи път!
Марио извади портфейла си и пъхна в ръката на Джордж презерватива, който винаги носеше за всеки случай.
– Приятно чукане – извика и го блъсна с две ръце към стълбите.
Когато стъпи на горната площадка, Джордж не повярва на очите си въпреки описанието на Марио. Входът на стаята на Хю Брайърли в дъното на коридора бе запречен с огромен картонен кашон, дълъг около два и петдесет и висок малко повече от метър. През отвора Джордж видя края на бяла риза и четири боси крака – единият чифт бе със смъкнати на глезените мъжки панталони и боксерки. Момчето бе опряло пръстите на краката си в земята и кашонът се тресеше от усилията му.
Двайсетина младежи стояха от двете страни на коридора и гледаха, всичките с разхлабени вратовръзки и бутилки в ръце. Тресяха се от смях, удряха се един друг по гърбовете и крещяха едносрични реплики. Никой за нищо на света не отместваше поглед от кашона. Сякаш там гореше някакъв тайнствен огън. От време на време някой се приближаваше, надничаше през отвора и изкрещяваше цинични насърчения към момчето вътре.
Джордж се приближи плахо. След малко забеляза, че е избрал онази страна на коридора, където се беше образувало нещо като опашка. Колкото повече се приближаваше, толкова повече го обхващаше треската, която бе завладяла останалите зяпачи. От кашона се чуваше глухо думкане. Изведнъж момчето отвътре изкрещя:
– Гооол!
Зяпачите в коридора се разкикотиха, толкова гръмко, че стените сякаш щяха да рухнат от смеха им.
Пред Джордж на опашката стоеше Том Макмилън, един друг първокурсник.
– Минавам за втори тек – похвали се той.
Обясни, че мацката се появила на футболния мач, приятелят ѝ явно я зарязал. Заговорила се с Брайърли и Горън, две момчета от общежитието, и двамата без гаджета, и те я довели. Наливали се няколко часа с хита на уикенда – коктейл от житна водка и плодов сок, който пиели направо от кутията – докато се натряскали до безсъзнание. По някое време мацката казала, че ще спи с който я поиска, и разговорът тръгнал в по-неприлична насока. Накрая момчетата започнали да настояват да изпълни обещанието си. Брайърли намерил този кашон от хладилник и с мацката влезли вътре, като се кикотели.
Редът на Джордж наближаваше. По едно време първокурсникът Роджърс Петерсън дотича и се нахвърли върху Брайърли: