Един звук прекъсва мислите му – пискане от компютъра, сигнал, че е получил нов имейл. Всяка вечер Джордж си разменя писма със синовете си за състоянието на майка им, за настроението ѝ. На бюрото му има снимка на двете момчета, лъчезарни, красиви. С Патрис са отгледали прекрасни деца, макар че понякога тя не се сдържа да се пошегува. „Къде сбърках?“ – обича да казва, когато стане дума, че и двамата ѝ синове са адвокати. Питър е взел по малко и от двамата и практикува строително право тук, в града. Наскоро се сгоди. Пиърс, по-малкият, работи в голяма компания от развлекателния бизнес в Лос Анджелис.
Когато отваря електронната си поща обаче, Джордж вижда, че писмото не е от синовете му. Полетата за подател и тема на имейла носят познати зловещи думи. Думите на Номер 1 под съобщението за върнато писмо гласят „Добър съвет“. Следват сини букви с препратка към друг сайт. Джордж щраква върху надписа и попада на страницата на известна застрахователна компания. Заглавието гласи: „Ако сте семеен, планирайте разумно. Жена ви най-вероятно ще ви надживее.“
Джордж затваря очи. Някак си не може да осъзнае, че Номер 1 е проникнал и в дома му. За момента обаче това не го тревожи особено. Мислено той все още е във Вирджиния преди четирийсет години и като неспокоен дух още търси Лоли Вичино.
Шефът
В сряда сутринта, когато Джордж Мейсън спира колата си на запазеното си място в покрития паркинг, Ейбъл Бърц го чака на стълбите. Ейбъл дойде в съда миналата вечер, около час след като Марина си тръгна, и настани телесата си на зеления диван в приемната.
– Аз ще ви охранявам, господин съдия – обясни.
Джордж се престори на доволен.
– Съжалявам, че трябва да си губиш времето с мен, Ейбъл.
– О, в никакъв случай, господин съдия. Гледаме на случая много сериозно.
От самото начало Джордж забеляза недостатък в плана на Марина да му прикрепи телохранител. Съдебната охрана е твърде малобройна, за да си позволи да се лиши от способен човек за задача, при която само ще бездейства. Ейбъл, бивш киндълски полицай, е общителен и гледа да не се натрапва, но се е размекнал. Кафеникавото му яке с емблемата на съда върху джобчето има нужда от снаждане с още един метър плат, за да обхване огромния му корем. При вчерашната им среща се наложи на няколко пъти да се навежда напред, докато, почервенял от усилие, успее да стане от дивана. И явно бедрената му става не е добре. Силно накуцва, докато вървят по коридора, свързващ гаража с основната сграда на съда. „Бог да ни е на помощ и на двамата – мисли си Джордж, – ако Номер 1 ни нападне и трябва да бягаме.“
В присъствието на Ейбъл има още един проблем, който му хрумва едва когато вижда раздразнения поглед на Диниша в кабинета му. Е, и тук вината не е негова – секретарката му и бодигардът имат стара вражда.
Джордж и Патрис се запознаха с Диниша преди повече от две десетилетия на родителските срещи, които тя посещаваше като майка на Джиб. Синът ѝ, който сега работи като рехабилитатор, беше в четвърти клас като Пит, големият син на Мейсънови. По-голямото ѝ момче обаче, Зик, допринесе най-много за трайното ѝ познанство с Джордж. Диниша го потърси, когато синът ѝ бе арестуван. Това не беше първото задържане на Зик, но при тези обвинения – за съучастничество при организиран палеж в апартамента на член на местна банда, който искал да се откаже – го заплашваше лишаване от свобода. Беше опит за натопяване, полицията си търсеше виновник. Може би Зик е бил на местопрестъплението, но Джордж беше убеден, че само е гледал.
Той пое случая безплатно и спечели, но Диниша настоя да му помага за известно време като машинописка като един вид заплащане. Скоро тя стана постоянна негова спътница в адвокатската практика – Зик също. Като първокурсник в Шарлотсвил Джордж неспирно спореше със състудентите си върху Закона за граждански права, за който бе сигурен, че ще отвори път за развитие на негрите. Работа. Правила. Образование. Не разбираше трудностите на младите чернокожи, дори на тези като Зик, които са имали шанса да бъдат отгледани от по-грижовни родители. Кой знае как са започнали проблемите на Зик? Може би защото е надарен с по-малко интелект от двамата си по-малки братя. Неизменно правило на семейния живот по мнението на Джордж е това, че децата заемат свободното място, което им се предлага, а в семейството на Диниша се оказваше, че това място е в Ръдярдския затвор, където Зик е пребивавал вече два пъти. Когато е на свобода, той все още се появява в родния си дом за храна и пари. Джордж не се е изкушавал да поучава секретарката си. Но присъствието на Ейбъл на три метра от бюрото ѝ само засилва мъката ѝ. Не друг а Ейбъл Бърц, тогава детектив в отдел „Кражби“, арестува Зик за грабежа, който го вкара за първи път в затвора.