Каси е права за едно. Трябва да вземат становище. В крайна сметка професията му се свежда до едно – да решиш. Без да се колебаеш. Решителността в много отношения е по-важна от това, дали си прав. Средно по два пъти всяка година някое решение на Джордж бива отменено от Щатския върховен съд, който не пропуска възможността да постави апелативните съдии на местата им. Неприятно е, но можеш само да се примириш. Благодарение на самата си власт върховните съдии винаги са прави. В такива моменти законността изглежда неуловима като сън. Няма обаче процес, по който да не се вземе някакво решение.
При все това, когато отново се опитва да разсъждава върху казуса „Уорновиц“, Джордж пак се замисля за своето минало. Спомените пак го пренасят във Вирджиния и читалнята, където срещна Лоли Вичино на сутринта след онази случка. Джордж изпълни желанието ѝ и отскочи до лавката за кутия „Уинстън“. Донесе ѝ също сандвич с пържено яйце и кока-кола. Тя гладно се нахвърли върху храната, после деликатно избърса устните си със салфетка, след което я използва да се изсекне.
– Поне един джентълмен да се намери – измърмори. – Момичетата твърдяха, че всички момчета тук са истински джентълмени, та реших да проверя.
Поклати глава. Това беше единственото загатване за изминалата нощ. Джордж не знаеше – нито тогава, нито сега – каква част от събитията си спомня момичето и в какви подробности. Лоли запали цигара и димът забули лицето ѝ.
– Чудех се… – започна той.
– Да?
– Дали искаш да те изпратя до вас?
Очите ѝ проблеснаха гневно. Явно това я обиди, беше прозвучало, сякаш не е желана тук. Джордж очакваше упрек, но малките ѝ кафяви очи, първоначално хладни като стъкло, се насълзиха. Тя закри носа си с длан, въздъхна и изведнъж заплака. Това беше причината за вида ѝ, даде си сметка Джордж, за сълзящите очи, течащия нос. Изглеждаше, сякаш е плакала с дни.
Лоли издърпа ръкава си над китката и избърса лицето си с него.
– Махай се – каза му.
Изпсува и повтори:
– Махай се.
След един час, когато Джордж пак надникна в библиотеката, Лоли не беше мръднала. Седеше облегната на дъбовата ламперия и пушеше. Почти беше преполовила кутията. Изгледа Джордж на кръв, сетне го позна и се намръщи, сякаш искаше да направи по-добронамерена физиономия. Явно другите момчета бяха започнали да се събуждат и от време на време някой я зяпаше.
Джордж седна на пода до нея.
– Животът ми смърди – заяви тя. – Няма да повярваш колко е скапан.
– Защо?
– Тази седмица ме изритаха от „Калъма“ – обясни Лоли, имайки предвид близкия девически колеж. – Така де, „помолиха ме да напусна“. Знаеш как се изразяват.
– Да.
– Е, не съм се престарала да уча. Знаех, че ще се случи. Но…
Пак заплака. Начинът, по който за секунди преминаваше от едно настроение в друго, го озадачаваше. Този път обаче тя успя да довърши разказа си. Всичко беше много просто: нямаше къде да отиде. Баща ѝ напуснал семейството преди десет години. Миналата година майка ѝ се запознала с някакъв мъж и само изчакали Лоли да влезе в колеж, за да се оженят. Сега майката не искала дъщеря ѝ да се задържа вкъщи за повече от ден-два. Не смятала да внася излишно напрежение в брака си заради провала на Лоли. Тя беше съвсем сама.
Тогава Джордж усети, че в тази история има нещо повече, което той е твърде млад, за да разбере. Не можеше да си представи, че родителите му ще го изритат така. Спомни си епитетите, които майка му използваше за семейства като това на Лоли. Не можа да проумее обаче онова, което тя му каза за себе си. Тогава бе още млад, предстоеше му да срещне стотици, дори хиляди млади хора, които превръщат отхвърлянето от родителите в омраза към самите себе си, в хаотична разрушителна сила. Сега Джордж Мейсън много добре разбира всичко, което през онзи ден и предишната нощ се беше случило с Лоли Вичино.
Тогава разбираше само, че тя е по-нещастна от него. Винаги го беше плашило да гледа нещастието на свои приятели и съученици. Схващаше го като поличба. Няколко грешни стъпки и собственият ти душевен мир може да се срине по подобен начин. Споровете със строгия му баща, разочарованията на майка му… ако им се поддадеше изцяло, можеше да стане като това момиче, една съсипана душа. Затова Джордж остана седнал до Лоли Вичино още няколко минути, повтаряйки си на ум различни библейски поучения, които баща му би използвал. Радваше се безмерно, че не е на нейно място.
Дете с връзки
В края на съдебната година се работи усилено. От почти всяка друга зала на съда идват проектостановища и Джордж трябва да взема разумно решение кои от тях заслужават специален коментар от него – било то в подкрепа или несъгласие – като вземе предвид и реалната работа, която той и помощниците му могат да свършат за това време.