В последните няколко години „Черни светци“ си татуират китайски йероглифи, за да затруднят полицията при различаването на една банда от друга.
– Латиноамериканските и негърските банди са като куче и котка – отбелязва Джордж.
– Стига, господин съдия. Много добре знаете какви сделки сключват помежду си в търговията с наркотици. Разменят си дрога. Така заподозрения има стабилно алиби. Корасон много добре знае, че търсим латиноамериканец.
Марина е права за отношенията между бандите, но това не е доказателство, че младежът е пратеник на Корасон. Най-малкото, че е невъоръжен. При все това случката е обезпокояваща, защото съдията не вярва на оправданието за тоалетната. Младежът си го измислил – но мотивът му може да не е насилие, а кражба или дори само тръпката да проникне там, където няма право да влиза. Все пак това е първото напомняне, че присъствието на Номер 1 може да не е ограничено само във въображаемия свят на интернет.
Телохранителите отново повеждат нарушителя, когато от другия край на коридора някой извиква:
– Хей. Хей. Какво те води насам, куче такова?
По коридора уверено се приближава едър мъжага. Облеклото му е малко по-изискан вариант на онова, което носи арестуваният – същите широки панталони и яке, но по-малко злато. Носи и найлонова шапчица като онези, които дългокосите играчи на американски футбол си слагат под каските. Диниша първа изсумтява, но Джордж почти веднага разпознава младежа. Ейбъл също го познава и изръмжава сърдито. Това е Зик, най-големият син на Диниша.
Зик си е все същият, огромен и непринуден, надарен оратор.
– Здрасти, бе, господин Мейсън. Мамче.
Успява да целуне майка си по бузата в същия момент, в който стиска ръката на Джордж.
– Господин съдия – приглушено го поправя Диниша и без да продума повече, се отдалечава.
Зик се усмихна тъжно и я изпраща с поглед. Висок близо метър и деветдесет, той сигурно отива вече към сто и петдесет килограма. Пуснал си е къса брадица, което явно минава за модерно.
Обясненията на Зик съвпадат горе-долу с тези на другия младеж. Той дошъл с приятеля си Халил в съда, просто за компанията. След като Халил не успял да се дореди до писоар, той го насочил към горния етаж. Разположението на стаите, разбира се, му е познато от посещенията при майка му.
– Малко странно, че не си се отбил да видиш майка си – отбелязва Марина.
Зик се засмива:
– Не искам да я притеснявам, когато работи.
Това вече е прекалено. Зик идва доста често – дори твърде често, изтърсва се неочаквано, поздравява всички, сякаш са го чакали с нетърпение да раздава автографи. Очевидно е, че с приятеля му са дошли за друго. Може би Халил е трябвало да провери дали Диниша е на работа, та да може Зик да я изръси за пари, или пък се е надявал да я няма, та да изнуди Джордж за някоя услуга. А може би, както е убедена Марина, е замислил нещо по-лошо. Няма значение. Младежите са измислили добро оправдание, затова няма основание да ги задържат повече. Не че при други обстоятелства би попречило на Марина и хората ѝ да ги оставят с белезници за известно време. В случая обаче двамата не са просто кой да е. Зик е дете на вътрешен човек. Халил бива освободен от белезниците и двамата се отдалечават по коридора, явно доволни от себе си.
– Знаете ли какво си мисля – казва Марина.
С Джордж все още стоят в коридора, след като той даде знак на подчинените си да се прибират в кабинетите. Теорията ѝ е, че Корасон е изнамерил Зик чрез връзките между бандите, които тя описа преди малко, и го е изпратил да следи Джордж.
– Проверете ги – прошепва на Мърф, преди да се оттегли.
В кабинета на Джордж цари гробно мълчание, породено от страха и съчувствие към Диниша. Нея я няма на бюрото ѝ. Джордж си помисля, че е излязла или е при Каси или Баниън, но я заварва в личния си кабинет, седнала на един обикновен стол. Стиска кърпичка в едната си ръка, но явно вече не плаче.
– Господин съдия, много съжалявам.
– За какво? Той не е направил нищо.
Тя само го поглежда.
Джордж все още е скептичен към теорията на Марина за съюза между бандите. Не може да отрече обаче, че Зик заслужава да бъде заподозрян сам за себе си. Зик знае безброй подробности за него, както от общуването им като клиент и адвокат, така и от онова, което е чувал от майка си. Кой знае дали неприязънта, която винаги гори в него, не го е подтикнала да се опита да сплаши Джордж? Може би си е въобразил, че съдията експлоатира Диниша. Или това е поредният начин да ѝ отмъсти за нещо. Или е недоволен от начина, по който Джордж го е защитавал. Съдията знае, че сред многото програми за обучение, оказали се безполезни за развитието на Зик, е курс по компютърно програмиране след излежаването на първата му присъда в „Ръдярд“. Ако той е Номер 1, може би е изпратил Халил да задигне нещо или да намери някаква информация, която Зик да използва в следващото си писмо.