Сега като че ли си спомня. Дали не се обади от коридора пред тоалетната? Каси твърди, че съдията отишъл някъде за няколко минути, преди да влязат в залата. Но на тези бледи спомени не може да се разчита. На следващия ден нито той, нито Каси си спомняха тези неща. Може би Номер 1 вече е бил откраднал телефона и в 12.12 е натиснал копчето за бързо набиране, за да провери с кой номер ще се свърже. Но защо само веднъж? Като се замисля сега, съдията е сигурен, че натрапникът е прекъснал връзката, щом е чул гласовата поща на Патрис.
– Това е най-ясният ми спомен – отвръща той; адвокатски израз, който минава за истина в съдебната зала.
– Искате да кажете, че е откраднал телефона ви там, така ли? – осведомява се Марина.
– Това не се връзва много с теорията ви за Корасон, нали?
Няма смисъл да крие името, след като Марина открито го спомена вчера. След малко съдията осъзнава, че Зик също става по-малко вероятен заподозрян, ако предположат, че телефонът е бил откраднат в хотела.
– Не мисля така.
– Стига, Марина. Да не би да мислиш, че хлапе с развлечени панталони и затворническа прическа може да се промъкне незабелязано на прием с двеста съдии и шестстотин адвокати и да бръкне в джоба ми?
– Господин съдия, знаете какво правят бандите в наши дни. Полицаите правят акции под прикритие, бандитите – също. Мислите ли, че ако проверим всички сервитьори, телохранители и разпоредители, няма да намерим нито един, свързан с „Латино нация“? Една четвърт от надзирателите в затворите са вербувани. По дяволите, не искам да се повтарям, но от „Организирана престъпност“ разпитваха двама души и от моите хора. Ако Корасон е искал да открадне мобилния ви телефон, със сигурност си е намерил човек.
Ченгетата никога няма да се научат на безпристрастност. Създават си теория и после нагаждат всички улики според нея. Какво от това, че латиноамериканците и чернокожите се мразят? Какво от това, че Джордж е бил почти незабележим сред тълпата от осемстотин души? Корасон е виновникът и това си е. На моменти Джордж все още изпитва старата си адвокатска неприязън към полицаите и начина, по който заобикалят истината. Той най-после проумява дълбоката основа на различията си с Марина: тя очаква от него да се страхува и да се крие.
– Може ли да бъда откровен? – пита съдията.
Тя се поколебава.
– Да, разбира се.
– Може би трябва да се запиташ каква печалба ще ти донесе Корасон.
– Печалба ли?
– Умишлено използвам тази дума. Колко допълнително финансиране ще получиш от Окръжния съвет, ако развееш такова име? Десет процента? Двайсет?
Марина всмуква бузите си навътре.
– Ех – възкликва, като се обръща назад, за да види реакцията на Нора. – Господин съдия, мисля, че започвате да забравяте кой е на ваша страна.
Когато се прибира вкъщи същата вечер, Джордж Мейсън заварва Патрис заспала в спалнята и отново слиза на първия етаж в голяма кухня, която жена му проектира преди няколко години. От правоъгълен панел от орехово дърво и стъкло струи ярка светлина. Шкафовете са комплект, с германски опушени стъкла, инкрустирани с розови орнаменти. Всички елементи са избрани така, че да са в тон с камината, която бе в помещението, изпълняващо ролята на хол, когато купиха къщата. Тази стая излъчва мека топлина и може да се каже, че му е любимата, но тази нощ не успява да го разведри. Самотата само го кара да потъне в самосъжаление. Още не се е съвзел от последното спречкване с Марина. Джордж се гордее, че рядко изпуска нервите си, и основателно или не, злепоставянето ѝ пред всички бе необмислен ход. Най-мъчително бе да гледа изражението ѝ. На тази възраст Джордж има достатъчно опит, за да знае, че като човек, тръгнал по професионалния път на баща си, Марина е особено чувствителна към мнението на по-възрастни мъже. Когато излизаше, по лицето ѝ личаха гняв и обида, от които сърцето на Джордж се сви.
Вечерта Каси представи на съдията двете проекторешения по случая „Уорновиц“; явно се надяваше да ги прочете през почивните дни и да избере едното. Като ги прелиства върху покрития с плочки плот по средата на кухнята, той още повече се потиска. И двете чернови са смислени, разбира се. Нищо, научено по време на следването му и след това, не му дава основание да ги разграничи една от друга. В продължение на век и половина юридическото образование набляга върху четенето на решения по апелативни дела. По времето на Джордж преподавателите обсъждаха тези казуси, както може би правят и сега, вземайки предвид политическите проблеми и становища, правните съображения. След като е работил на този пост вече близо десет години, Джордж смята много от нещата, на които са го учили, за чиста теория, ако не и за нещо съвсем погрешно.