В другия край на гаража някой влиза от отсрещното стълбище. Без да помръдне, Джордж забелязва черни дрехи. Беше се надявал да е някой от хората на Марина, но това е друг като него, останал до късно на работа, прокурор или служебен защитник. Стъпките са женски, високите токчета потропват игриво по бетона. Джордж се заслушва и с разочарование установява, че звукът се отдалечава.
„Крещи“ – казва си. Представял си е тази ситуация стотици пъти, преглеждайки записи от показания или полицейски доклади, опитвайки се да прецени обективно разказа на жертвата. Ако са решили да го убият, но не искат да го направят тук, най-доброто решение е да крещи. Хлапакът с пистолета, опрян в гърлото на Джордж, ще трябва да решава. Да бяга. Или да стреля. Ако побегне, ще има най-голям шанс да се измъкне. Джордж обаче има чувството, че търпението на нападателя му се е изчерпало. Веднъж вече се опита да избяга. Себеуважението, най-ценното нещо на улицата, ще натежи. Пък има и друг проблем. Съдията не е сигурен, че може да събере глас, по-силен от обикновено изпискване.
Джордж винаги е знаел, че може да те боли от страх. Дясното му рамо пулсира, главата му се пръска, но има болка из цялото тяло. Мускулите под мишниците му по някаква причина са се свили болезнено, целият е плувнал в пот.
Момчето стои приведено до лексуса и държи пистолета в основата на черепа на съдията. През няколко реда коли се чува бръмчене на двигател и някакъв автомобил потегля. Когато шумът се отдалечава, Джордж губи всякаква надежда. Допуснал е грешка, помисля си. Трябваше да изкрещи.
– Дай ги – повтаря пак хлапакът.
Джордж поклаща глава.
– Хайде, путо. Изкарай си шибания задник оттам, да не излезе през проклетия прозорец.
Момчето хваща Джордж за вратовръзката, дръпва я и главата на съдията се блъска във вратата, но нападателят не изчаква да види дали го е склонил да се подчини. Прави точно както се закани – използвайки вратовръзката като кучешка каишка, извлича Джордж през смъкнатия прозорец. Джордж понечва да хване колана, висящ до вратата, но го изпуска, след като хлапакът го извлича на половина навън. Не може да си поеме дъх, отчаяно хваща с две ръце яката си. Със сетни сили успява да промълви „Добре, добре“ десетина пъти, докато нападателят го пуска.
Хлапакът бавно се отдръпва от вратата и изчаква Джордж да излезе. Другото момче дотичва от тази страна на колата и застава отзад. Джордж беше прав. И то е въоръжено.
Джордж се изправя, краката му треперят. Страх го е, че ще падне, и се моли да съумее да се задържи прав, не толкова от гордост, колкото от страх, че ще влоши нещата.
– Портфейла – заповядва хлапакът.
Взема също часовника и абсолвентския му пръстен от колежа, после му казва да изпразни джобовете си. След това момчетата му дават знак да се отдръпне от колата. Той се отдалечава на около три метра, като още разтърква ръката си. Няма представа какво става и се пита дали все пак няма да го застрелят тук, но не вижда логика в това. Ако искаха, вече да са го направили.
Първото момче се качва зад волана и запалва двигателя. Кимва на другаря си, който през това време държи съдията на мушка с черния си пистолет, вероятно 32-калибров.
„Моля те, Боже, не в багажника“ – мисли си Джордж. Сигурно ще го накарат да се напъха отзад. Само не в багажника. В този момент той твърдо решава да отстоява честта си. Могат да го удушат, могат да го зашеметят с пистолет, но няма да го накарат да се подчини доброволно. Ще крещи, ако трябва. Краят, какъвто и да е той, ще настъпи тук, на това място.
Всичките му мисли са съсредоточени върху това решение, когато чува втория хлапак да бяга. Изтичва от другата страна на лексуса, мята се на дясната седалка и момчето, което кара, тръгва на задна. Съдията със закъснение си дава сметка, че за кратко е имал шанс да избяга. След като изкарва колата назад, момчето поглежда през отворения прозорец Джордж, застанал на не повече от метър от него. Съдията не се изненадва да види сребристия пистолет отново насочен към него.
„Ще стрелят и ще отпрашат“ – помисля си. Такъв е бил планът им. Да го убият и да избягат. Всичките му предположения са били грешни. Ужасно грешни.
– Путо – казва момчето, – трябва да питаш Исус защо тази вечер не отиде при него. Трябваше да те тресна, мой човек, трябваше да дръпна спусъка. Трябваше да цунеш пищака.
На Джордж са му нужни няколко секунди, за да разбере тези думи, и още малко, за да ги осмисли. Изведнъж му проблясва: Те няма да го убият. Никога не са смятали да го убиват. Това е грабеж, не убийство. Искали са да го оберат и да му задигнат колата.