– Рентгенова снимка? Идвам с теб.
Последното, което ѝ трябва сега, е ново посещение в болницата. Пък и сигурно е уморена от първия работен ден. Ключарят се оказва достатъчно основателна причина да я накара да изчака вкъщи и тя накрая се съгласява.
– След полицията и спешното отделение съм само твой – уверява я той и обещава да я събуди, когато се прибере.
Когато Джордж затваря телефона, Ейбъл надниква в кабинета.
– Олеле, господин съдия.
Обадили са му се у дома и е дотичал по зелени бермудки, под които се виждат хилавите му розови крака. Цяло чудо е, че крепят тези телеса.
– Вината е само моя, Ейбъл. Трябваше да те послушам.
Ейбъл настоява да види ръката му. По неизвестна причина Джордж не е погледнал и разбира, че е сериозно, когато установява, че ръката е твърде подута, за да може да запретне ръкава си. Налага се да разкопчае ризата. На средата между китката и лакътя стърчи грозна морава подутина. Ейбъл изсвирва, когато я вижда.
– Господин съдия, нека да ви закараме в болница. Момчетата от Втори район могат да вземат показанията ви и там.
В спешното отделение на Масонската болница оставят Джордж да чака в малка, оградена със завеси кабинка повече от час, докато го приемат в рентгеновото. Съдията бе достатъчно предвидлив да си вземе нещо за работа, но дясната ръка го заболява, когато се опитва да пише, и корекциите му се ограничават до драскулки в полето, които се надява, че на следващия ден ще се сети какво означават.
– Тънко пукване – обявява дежурният лекар, когато най-накрая се появява със снимката.
Дава на Джордж синя брезентова превръзка и викодин за през нощта. През другото време е достатъчно да взема ибупрофен.
– Консултирайте се с ортопед в близките три дни – казва лекарят и дръпва завесата.
Ейбъл се е наместил на едно кресло в чакалнята. Прави му компания човек, когото той представя като детектив от Втори район. Казва се Фил Кобърли и е едър мъж с чорлава кестенява коса и червендалесто лице като на алкохолик. Джордж се ръкува с лявата си ръка.
– Знаете ли, господин съдия, ние с вас сме се срещали и друг път – казва Кобърли. – Свидетелствах по случая „Доминго“ преди години. Спомняте ли си? Главният директор на голяма мебелна къща подправял ведомости и изкарвал стока по втория начин. Заплатата му беше космическа и пак крадеше. Мислех, че пандизът му е в кърпа вързан. Шестима души го следяхме.
Джордж си спомня случая: Кобърли свидетелства на първоначалното изслушване и въз основа на съвместния доклад на полицаите описа къде е стоял всеки от членовете на отряда, когато е наблюдавал извършването на престъплението. Джордж изиска разпечатка от отдел „Личен състав“ в „Макграт Хол“ и установи, че двама от въпросните полицаи са били в отпуск същия ден. Това беше малък пропуск, не лъжесвидетелство, но при доказателството, че полицията иска да докаже повече, отколкото в действителност са видели, накара прокуратурата да поиска условна присъда, за най-голямо разочарование на ченгетата.
– Разбира се, тия пикльовци, които са ви наредили така, няма да имат добър адвокат като вас, нали? – отбелязва Кобърли. – Вашите клиенти плащаха пачки. Тия отрепки ще отидат зад решетките.
Кобърли се усмихва и се почесва по лицето. За него е израз на божествена справедливост да види човек, който е трупал пари, като е изкарвал от затвора лошите, сега сам да стане жертва на престъпление. Джордж отдавна се е отказал да разяснява истината на такива полицаи.
Ейбъл се намесва:
– Съдията сигурно е уморен, Фили.
След като се поперчи, Кобърли проявява благоволението да запише показанията на Джордж.
– Какви бяха татуировките? – пита накрая.
Джордж казва, че единствената, която е видял, е била петолъчната звезда на „Латино нация“ на дясната ръка на момчето.
– Ако е член на „Латинос Рейес“ – обявява Кобърли, имайки предвид групировката, чийто водач вероятно все още е Корасон, – над звездата трябва да има корона с приблизително същите размери.
– На тази възраст може би точно към това се е стремил с тази постъпка – намесва се Ейбъл. – Кръвно кръщение.
Същото мина през главата на Джордж, когато си мислеше, че ще го убият, но тълкуванието на Ейбъл му изглежда неправдоподобно при този развой на събитията. За да те приемат в бандата, обикновено трябва да извършиш убийство – да застреляш, прободеш, пребиеш някой съперник – не да откраднеш лексус.
– За мен това е чиста кражба на кола, момчета – заявява Джордж. – Каквото и да съм си помислил в началото.