Кобърли и Ейбъл не са убедени, нито пък Марина, която дотичва точно когато съдията и дебелият му бодигард се канят да тръгнат. Тя също е по шорти и риза с къс ръкав, и двете изработени по поръчка. Когато не е на работа, тя се облича доста стилно. Тъкмо тръгнала за сутрешна конференция в другия край на щата, когато получила съобщението за обира. Джордж вече е изтощен и иска да се маха от болницата – от тракането на колички, бученето на гласове и ярката светлина – но понеже заради него Марина е взела 160 километра за два часа, той се чувства длъжен да ѝ разкаже всички подробности за нападението и четиримата отново сядат в чакалнята пред спешното отделение.
– Не ми се вярва да е съвпадение, господин съдия. Вижте зависимостта. Корасон бавно стяга примката. Все повече се приближава. Казахте, че момчетата са ви наблюдавали от близо седмица, нали? Сякаш са ви чакали.
– Бих казал, че са чакали когото и да е, за да му вземат колата. Аз просто съм човекът, който изтегли печелившия талон, защото съм толкова глупав, че да седя в гаража. Ако Корасон искаше да ме убие, не би могъл да има по-добра възможност.
– Той си има свой план, господин съдия. Изпратил е хлапетата точно за това, което са направили – да ви ограбят и да уплашат всички ни.
Джордж разбира теорията ѝ. Корасон иска всички – ченгетата, прокурорите и най-вече съдията – да разберат, че часът на отмъщението идва. Когато това стане, всеки, който е имал пръст в тикването на мафиота зад решетките, ще побегне панически. Съдии и адвокати видят, че инката на „Латинос Рейес“ си отмъщава безнаказано и със саркастична усмивка – понеже самите власти са му осигурили най-доброто алиби с всички железни мерки за пълна изолация на затворниците в затвора със свръхтежък режим.
Наречете го инат, но според Джордж това е чиста полицейска фантазия. „Латинос Рейес“ са улична банда, не „Мосад“. Запазената марка на Корасон е жестокостта, не премереното търпение. Съдията обаче няма намерение пак да спори с Марина.
Когато той става да си тръгне, тя го предупреждава:
– Вече сте на двайсет и четири часова охрана, господин съдия. Ще следят всяка ваша крачка извън съда, а хората ми ще ви пазят в сградата. Не приемам възражения.
Той се замисля. Засега може да използва този инцидент като обяснение пред Патрис.
Когато Джордж влиза, жена му седи при покрития с плочки плот по средата на кухнята и той още от вратата усеща, че нещо не е наред. Извадила е бутилката „Чивас“, която пазят за гости, и в чашата пред нея има един пръст кафява течност. Преди две десетилетия Джордж реши, че трябва да въведе някакъв контрол, и оттогава нито той, нито Патрис пият алкохол вкъщи. Но безжалостният поглед, с който го посреща тя, е най-красноречив.
– Заплахи със смърт? Получаваш заплахи със смърт от седмици и не си ми казал?
Съобщили са новината по телевизията: „Съдия, който от няколко седмици получава заплашителни имейли, беше нападнат тази вечер в покрития паркинг на съда, но според свидетели се е отървал само с леки наранявания.“ Телефонът не е спрял да звъни – загрижени приятели и дори няколко репортери, които незнайно как са издирили номера и искат коментар.
Хванат неподготвен, първата реакция на Джордж е да попита:
– Как е стигнало до телевизията?
Сега обаче, след като ченгетата знаят всичко, няма такова нещо като тайна в „Макграт Хол“. Марина също може да е дала неофициално информация, знаейки, че гръмките заглавия ще стреснат Окръжния съвет.
– Трябва ли наистина да ти обяснявам? – пита Джордж.
– Да, наистина трябва да му обясниш.
– Реших, че напоследък смъртоносните заплахи са ни станали в повече.
– Ох, Джордж. – Тя го хваща за здравата ръка, приближава се и го прегръща. – Ето защо се държеше толкова странно.
Един брак преминава през много интимни периоди. През първия си мислиш, че външната ви обвивка ще се разтопи и двамата ще се слеете в едно; той е най-възторжен, тържествен, драматичен. Като добър адвокат обаче Джордж може да спори в полза на другите: ранните моменти на родителството, когато се опитваш да се измъкнеш от най-хитрия капан на природата – тя използва любовта, за да създаде друго човешко същество, което ще застане между съпрузите. Има го също и сегашния момент – заедно в добро и зло.
– Затова ли обмисляше да не се кандидатираш? – пита Патрис.
– Не, поне не беше главната причина.
– Коя тогава е главната причина? И само не ми казвай, че съм аз.
Той ѝ разказва за Уорновиц и Лоли Вичино. Патрис изслушва целия му разказ, без да пуска ръката му.
– Не ти е било лесно, приятел. – Още го прегръща. – Джордж, ти си добър човек. Много добър човек. Онова е било в друга епоха. Такива неща… било е вулгарно, Джордж. Било е отвратително. Но не е било престъпление. Не и в ония времена. Времената се менят. Светът става по-добър. Човечеството става по-добро. И ние ставаме по-добри заедно с тях. С помощта на другите човеци. Затова са законите. Не искам да ти изнасям речи. Слушам твоите от трийсет години.