Четири момчета влизат и се нареждат на подиума.
Тя го изненадва, като го прегръща за кратко, въпреки че е на работа. Омъжила се е за лейтенант от полицията в Ниъринг и сега с едно изречение го осведомява за двете си деца.
– Как е ръката ви, господин съдия? Чух за вас от телевизията.
– Добре е, но едва ли ще благодаря на клиентите ти.
– Господин съдия, убедена съм, че когато ги видите, ще осъзнаете, че са хванали не когото трябва.
Изрича тези думи с каменно изражение, макар и двамата да знаят, че момчетата не само са арестувани в колата на съдията, ами и дрехите (както и пистолетите, открити под седалките) напълно отговарят на описанието.
Тезата на защитата, ако върви по учебниците, ще е, че са намерили лексуса изоставен с ключовете в стартера. Това е меко казано скалъпена версия. Ако обаче Джордж ги разпознае, случаят е решен. Няма съдебни заседатели, които да не повярват на един съдия.
Начело с главен детектив Лен Грисъм, кокалест, необщителен тексасец, малката делегация – двамата адвокати, един прокурор на име Адамс, Кобърли, Ейбъл, неколцина други полицаи и най-накрая, съдията – влиза в залата за инструктажи, където служителите от Втори район се събират, преди да застъпят на смяна. Прилича на класна стая, пълна с училищни столове и малки чинове от дясната страна на всеки от тях. Отпред една редица мощни флуоресцентни тръби хвърлят ярка светлина. Целта им е едновременно да осветяват лицата за разпознаване и да не им позволят да видят добре свидетелите.
Четири момчета влизат и се нареждат на подиума, с качулки, което не дава възможно на Джордж да съди за косата им.
– Може ли да се приближа? – пита я той.
Джордж отива само на няколко крачки от подиума.
Джина е помолила Грисъм да накара всички момчета да гледат право напред, но когато съдията се приближава, четвъртото – онова, което той е готов да посочи – не издържа и свежда поглед. Това става само за секунди, но със същия успех можеше да размаха ръце и да нарече Джордж „путо“ в името на старото им познанство.
– Съдията спира и го посочва.
– Ох, леле – възкликва хлапето, правейки вял опита да изглежда изненадано.
След гафа на Кобърли другите полицаи не смеят дори да погледнат към Джордж, но от напрежението в стаята той усеща, че е избрал вярното момче.
После Грисъм завежда Джордж и свитата му от адвокати при бюрото на един от детективите. Там са наредени шест пистолета, два от които несъмнено са намерени при ареста на момчетата. Когато започна като служебен защитник, Джордж не разбираше нищо от огнестрелни оръжия, но с практиката, без да иска, научи доста и постоянно поддържа знанията си, защото често чете балистични експертизи. Стори му се, че сребристият пистолет с черната ръкохватка, с който по-голямото хлапе го заплашваше, беше „Кар“ МК40, който сега е хитът сред незаконните оръжия. Вероятно е „взет на заем“ от някой по-старши член на бандата срещу процент от печалбата. Второто момче имаше черен 32 или 38-калибров пистолет. Джордж посочва първото оръжие, без да се поколебае. Старото правило е вярно – това е единственото, което виждаш ясно. За втория пистолет налучква.
– Толкова за ненадеждността на свидетелските показания – измърморва Джина.
След разпознаването Джордж, Ейбъл и Джина изчакват полицаите, които се съвещават в детективския отдел с прокурора, за да са сигурни, че нямат нужда от нещо допълнително за обвинението.
– Между другото, никой от пистолетите не е бил зареден – казва Джина, докато чакат. – Само споменавам.
– Професионалисти, а? – измърморва Ейбъл.
– Не им е за първи път. Но има значение, нали? Не са искали да рискуват да наранят някого.
– Освен да му причинят инфаркт – отбелязва съдията.
Ченгетата и прокурорите трябва да са доволни, но за Джордж разпознаването на преките извършители е само началото. Истинският проблем е дали Корасон ги е изпратил. Джина никога няма да позволи на момчетата да говорят пред полицаите, още по-малко пред Кобърли или друг като него. Джордж не спира да премисля проблема.
– Как ще реагираш, ако ти кажа, че искам да разпитам клиента ти? – пита съдията. – Високото момче.