– От моя компютър ли? Първото писмо е изпратено от моя компютър?
– Да, господин съдия – отвръща Марина. – Успели са да стартират разследващата програма и са възстановили твърдия ви диск така, че да видят всичко, което е имало на него. Така де, близко е до ума, че писмо, което е върнато на вашия компютър, трябва първоначално да е било изпратено от него. Но понеже останалите имейли са преминали през сървъра посредник, техниците от Бюрото бяха изключили тази възможност. Пуснали са разследвалата програма само за да проверят вашето копие от писмото, което е получил Кол, да видят дали не са пропуснали нещо. Тогава са отворили и първия имейл – онзи, който мислехте, че сте изтрили – тогава… Изненада! Бил изпратен от вашия Ай Пи адрес през сървъра на съда. Сторило им се странно, защото нямало копие в папката ви за изпратена поща. Решили, че е било някаква много сложна операция и след като възстановили и папката „Изпратени“, той бил там. Бил изтрит.
– Ами другите писма, които получих?
– Не. Казаха, че само първото е било изпратено от вашия компютър. В другите адресът ви само бил копиран – няма следи от тях върху диска ви.
– Какво мислиш за това, Марина? Сигурно, че сам си пращам заплахи.
Марина стиска устни.
– За моето мнение ли питате, или за мнението на Бюрото?
– О, за Бога!
– Така е, господин съдия. Доста нещастници, търсещи внимание, го правят. Често се случва.
Ето защо специалистите в Бюрото са пуснали разследващата програма. На някого му е минало през ума, че не са проверили първия логичен заподозрян. Въпреки раздразнението си Джордж осъзнава, че тази теория звучи по-правдоподобно от фантазиите за Корасон.
– Марина, бях в кабинета си с Джон Баниън, когато едно от първите писма пристигна. Онова, след което ти се обадих. Няма как да съм го изпратил сам.
Тя свива рамене:
– От изпращането до получаването могат да минат и двайсет минути, господин съдия.
– Какъв мотив мога да имам?
След като се замисля обаче, той си дава сметка, че при предстоящия избор за съдии може да извлече изгода, ако се представи за герой пред обществеността.
– Да не си мислят, че съм уредил и да ми счупят ръката?
– Това е само предположение, господин съдия. Щях ли да говоря за това с вас, ако смятах, че е вярно?
„Брой до десет“ – казва си той. Бавно отброява всяко число.
– Нека да помислим обаче кой го е направил, изключвайки присъстващите – предлага тя. – Търсим някого, който има достъп до компютъра ви.
– Никой няма достъп до компютъра ми. Сериозно ти казвам, Марина. Всеки, който седне на компютъра ми и започне да пише, би събудил подозрение.
– Достатъчни са му били по-малко от трийсет секунди да напише „Ще платиш“, ако ви е издебнал да станете за малко.
Опитвайки се да разреши тази загадка, Джордж се замисля за първите писма.
– Значи, доколкото разбирам, първото писмо, онова, което гласи: „Ще си платиш“, е изпратено от моя компютър. Същия ден някой ми е изпратил още две със същото съдържание от друг компютър.
– Точно така.
– Защо?
– Явно за да привлече вниманието ви.
– Не. Искам да кажа защо е използвал най-напред моя компютър? Дали е очаквал да го забележим по-рано? Като със съобщенията на мобилния ми телефон. Или в дома ми. Номер 1 иска да ми покаже колко лесно може да се добере до мен.
Марина вдига вежди:
– Какви съобщения в дома ви?
– Само едно – оправдава се Джордж, но за секунда се уплашва, че тя ще го удари.
– Вие сте лош, много лош пациент – изрича след дълго мълчание Марина.
– Не споря.
Тя помълчава още малко, за да се успокои. Сега са почти квит – и двамата са ядосани и се опитват да го преодолеят.
– Е – казва накрая тя, – ако е трябвало да забележите, че имейлът е изпратен от вашия компютър, защо го е изтрил? Техниците казаха, че и двете копия – полученото писмо и копието на изпратеното – са били изтрити едновременно. Това е станало около шест часа след изпращането.
– Значи не е изтрито случайно, така ли?
– Така излиза.
– Нищо не разбирам.
– Добре, да помислим. Говорим за човек, който е можел да влезе в кабинета ви във ваше отсъствие, без да събуди подозрения. При това два пъти в един ден. Вие кажете кой е бил.
– Знаят ли по кое време е станало?
Марина изважда бележника си от джоба на униформеното яке.
– Било е изпратено в 9.42 часа. После двете писма са били изтрити малко преди 16.00 часа.
– Значи и в двата случая в кантората е имало други хора.
– Така излиза. Знае ли някой друг освен вас паролата за компютъра ви?