Той го изгледа втренчено.
— Но вие не! Вие сте ми нужен с бистър ум, защото очаквам от вас да бъдете научната мисъл, мозъкът на новото общество. Не пионка за еднократна употреба.
Марио Булгаро съобразяваше бързо. Впрочем, нещо подобно му бе известно — сходна власт, със сходна цел. И се сети: асасините! Измаилтянската секта на хашишуините! Шейхът в непристъпния замък, наричан Стареца от планината, който гощавал последователите си със сладкиши, замесени с хашиш. Така им показвал прелестите на рая, що ги очаквал, ако загубели живота си в негова служба. Средновековните владетели треперели от него: и християнски, и мюсюлмански. Изпълнителите на неговата воля, наричащи се федаини-обречени, прониквали навред, като не се спирали пред нищо. Всеки, от когото шейхът поисквал откуп, давал повече от поисканото само да отърве кожата. Днес на френски „асасен“ значи чисто и просто „убиец“.
Съвзел се напълно, ученият седна в леглото.
— Не съм очаквал и това от вас!
— Целта оправдава средствата, докторе. И Колумб откри Америка с екипаж от престъпници; каторжници заселиха първоначално Австралия. Почтените хора си стоят у дома, край огнището.
— Всяко долно средство окалва и целта.
— Според вас — усмихна се сър Чарлз. — А според тях аз съм благодетел, давам им това, което сега е най-ценното за тях.
— И ги погубвате.
— Та да не би Александър Македонски, Цезар, Наполеон да са се замисляли повече от мен? Те са жертвували напълно здрави хора, а аз — извлечени от блатото блаженствуващи самоубийци.
Изведнъж той се сепна.
— Стига! Не съм тук за моралистични дискусии. А за последен отговор. Ако не получа това, което искам от вас, ще ви направя наркоман. Насила ще ви направя.
Доктор Булгаро скочи.
— Не! Няма да посмеете!
— Това ми е нужно. И ще го сторя!
В стаята отново влязоха двамата пазачи. Дон Мигуел държеше в ръка готовата спринцовка, на чийто връх искреше капчица от коварната отрова.
Пред ужаса на онова, което го очакваше, осъденият усети как гърлото му се сковава.
— Чакам! — натърти сър Чарлз със стиснати устни. Дългото му сухо лице сякаш се удължи още повече. — Проговорете!
После отпусна ръце.
Мъчителите се хвърлиха върху пленника, който опита да се отърве от яката им хватка с неподозирана за дребното му тяло сила и пъргавина. Напразно. Насреща си наистина имаше наркомани, но наркомани, от които единият бе свикнал да надвива акули, а другият — бикове. Само за няколко секунди съпротивата му бе сломена, а той — вързан за леглото, обезсилен, безпомощен.
— Последен шанс, докторе! — пошепна похитителят му.
Булгаро извика:
— Негодник!
Дон Мигуел взе отново спринцовката, която по време на борбата бе оставил на масата, и приближи усмихнат, дори с явно удивление върху лицето. Намаза със спирт заголената му ръка, като не спираше да говори и да го успокоява, както майка приспива детето си:
— Защо се противиш, гълъбче? Ти не си опитал, затова. Вкусиш ли веднъж, ще ми благодариш цял живот!
И успял да издебне мятащия се овързан пленник, заби иглата под кожата му.
5
Четириногия не намираше покой от настойчивостта на Белязания. И сега, едва достигнал дълбочината, в която всяка светлинка изчезва — там, където средноголемите калмари се бяха отдали на брачния си танц — той тозчас обърна нагоре, не успял да засити глада си. Бе дочул отново през водните пластове прелъстителната серенада на съперника си.
Ала насред път видя със звуковото си зрение как от дълбините изплува огромна акула — от ония, които много рядко излизат на повърхността и затова малцина от повърхностните обитатели я познават. От никоя друга акула не се боеше Четириногия. Напротив, всички те му служеха за храна. Само от тая, от Бялата смърт — със сила и пъргавина, равни на неговите, но въоръжена къде по-добре с огромна двуметрова уста и чудовищни трионени зъби, способни с едно сгризване да отръфнат от снагата му няколкотонна хапка. Затова без двоумене се отклони от пътя й.
Белязания тоя път не побягна. Твърде дълго бе отстъпвал, твърде много мъжка сила и воля за победа се бе набрала в могъщото му тяло. Той изръмжа своето предизвикателство и подложи четвъртитата си глава срещу удара на врага. Двете чела се срещнаха с трясък като два сблъскали се локомотива. Но не дочакали да се опомнят, и двамата налетяха пак. Втори тласък и гейзер от водни пръски. После ново отдръпване и ново налитане.