И той, едва пристъпил към осъществяване мечтата на Леди, трябваше да опазва хората си. Те му бяха нужни да довърши докрай започнатото дело, да изгради държавата Мериленд, да увековечи името на тая, която никога нямаше да прежали. Нито да забрави.
Градът му все още не беше и град, а малка военна крепост, загубена в безкрая на океанското дъно сред гъмжилото на враговете, броеше един малочислен гарнизон отчаяни, обречени хора. Те наистина бяха пионерите. Но пионерите слагат само основите. Нужни му бяха нови заселници, стотици хиляди, милиони — мъже и особено жени. Гарнизонът да се превърне в народ.
За жалост, агентите му на брега все по-трудно набираха желаещи измежду измета на големите градове, които и не подозираха закъде ги примамват. Излъгваха се само отделни нехранимайковци, над чиито глави тегнеше заплаха от смъртно наказание или доживотна каторга.
И сър Чарлз все по-често се замисляше за някое ново начинание, та ако ще да е по-престъпно от досегашните — например хайка по крайбрежията, както някогашните ловци на роби, за да си набави нови поданици. И вече не морфинисти — нали щеше да създава нация?
Цезар беше изрекъл тая мисъл: „По-добре пръв на село, отколкото втори в Рим“. Сър Чарлз беше постигнал това — да бъде пръв в един гарнизон. Само че той си беше пръв и преди това, горе, на сушата, в гангстерската банда. Нима заради това малко първенство бе понесъл тежката жертва, нима заради него търпеше всички ограничения, които му налагаше подводният живот? Впрочем, и Цезар не би издържал дълго само със селското си първенство.
Той щеше да бъде, предопределен за това, пръв в държава, по-обширна, по-могъща от държавата на прадедите му.
Водачът преди всичко трябва да бъде психолог. Дори войникът в казармата никога не бива да остава в безделие, камо ли войникът на океанското дъно! И в процеса на психопрофилактиката — неотложната му, всекидневна грижа — той се бе изявил наистина като отличен организатор.
Разделени на смени, докато едни почиваха, други кръстосваха морските бездни из околността — на малки ловни дружини; а за далечни експедиции — с една от подводниците, докато другата винаги стоеше за резерв в хангара край крепостта. С една задача — лов. Безкислородният живот на акванавтите изискваше невероятни количества храна. А в дълбините тя е малко. Налагаше им се да изплават към по-горните слоеве за китове, които вече почти не се срещаха, и за риба. Но главно — за калмари.
Оказало се бе, че главоногите, чиято синя кръв съдържа най-много белтъчини, доставя също така най-много и най-лесно смилаемите вещества в дълбините. Затова навярно и кашалотите при гмурканията си ги предпочитат.
Ловът, напрегнат и вълнуващ, не служеше само за набавяне на телесна храна, той представляваше и душевна отмора на подтиснатите поданици, като запълваше съзнанието им с вълнуващи случки, които ловците обсъждаха часове наред — всеки притуряйки по някоя допълнителна подробност с вродения в човека нагон да изтъкне смелостта и находчивостта си — тъй както е навред по света, където има ловци. С такива своеобразни развлечения уталожваха донякъде нарастващата носталгия по сушата, несравнимо по-мъчителна от носталгията по родината.
Обстановката, поне външно, беше подобна на земната. Градът представляваше един здрав метален корпус от изключително издръжлива сплав, разделен на достатъчен брой жилищни помещения, по-право килии, които можеха да се надстрояват според нуждите. Нямаше люкове, нямаше инсталации за регулиране на налягането. Само няколко здраво затварящи се врати. Отвън и вътре водата се намираше под едно и също налягане. Разликата се състоеше в температурата. Мощни ултразвукови сонди бяха положили тръби до нужната дълбочина в океанската кора, където водата се затопляше и после по други тръби сама, по законите на термодинамиката, се изкачваше нагоре, за да отоплява домовете, да задвижва електрическите генератори, да служи за кухненски и хигиенни нужди.
Прозорците, от които при желание можеше да се разглежда околността, обикновено биваха закрити с плътни капаци, та да не прониква навън светлината, да не примамва опасните морски обитатели. А вътрешното осветление беше решено по съвсем икономичен и действен начин — със затворени в мрежи луминесцентни животни, скариди и калмарчета, които даваха мека и равна светлина.