Масите, столовете, леглата имаха формата на ония, които бяха оставили горе, в другия свят. Макар че телата им се намираха в състояние близко до безтегловността.
Обядваха заедно. Само смяната, която не бе получила полагаемата се доза морфин. Сър Чарлз начело и петдесетината му сътрапезници се хранеха на една дълга банкетна маса. Той все още не смяташе за своевременно да отменя тоя демократично-демагогски обичай. И неговите прадеди са били „примус интер парес“ — първи между равните, какъвто беше и той сега. Важното е да си пръв, макар и между равни, какво равенство тогава…
Обедният ритуал беше запазен, за да им напомня някогашните обичаи. Традицията сплотява всеки народ. Иначе всички ядяха по всяко време.
Поглъщаха такива количества, които на сушата биха се оказали смъртоносни.
След като позаситиха първия си глад, хората се поотпуснаха, дойде и охотата им за разговори.
Някой подметна:
— Ей богу, втръснаха ми тия варени калмари! Да ми е един бифтек… Препечен… Зачервен… Ухаещ…
И всички в един глас започнаха да изреждат гастрономическите си предпочитания.
Само сър Чарлз и доктор Булгаро мълчаха — главатарят, премисляш какво трябва да предприеме пак, за да притъпи новия носталгичен изблик, а доктор Булгаро — всъщност нищо не чул, отпуснат, безучастен, безразличен към всичко, унесен в собствените си мисли.
Наистина как можеше да се обясни това поразително сходство между състава на живия организъм, включително и човека, и звездната материя. Шестдесет и три процента от атомите в човешкото тяло са на водорода. А водородът в същото време е най-разпространеният елемент и във вселената. После кислородът, въглеродът — все както във вселената. По състава на атомите ние сме по-близки до галактиките, отколкото до земната кал, от която уж ни е създал бог. Дали органичното вещество се е зародило в първичния океан, каквато е сега преобладаващата в науката хипотеза, или — някъде в междузвездното пространство, където астрономите продължават да откриват все нови и нови органични молекули и където всичкият въглерод, основният елемент на живота, е само във вид на органични молекули. Дали пък предживата материя не се е образувала именно там, върху кометите, сред звездите, където и сега продължава да се образува? И оттам се разсейва по планетите… Толкова много „дали“.
Друг промени темата с въздишка:
— Ех, дали ще бъде някога… Да лежа пак на ливадата, да вдъхвам мириса на окосеното сено, да слушам щурците…
Трети притури:
— Да гледам звездите…
— Да запаля огън — вмеси се четвърти. — И да клекна пред него да се грея…
Сър Чарлз, изчаквал ги търпеливо досега, внезапно подметна:
— Атавизъм!
Всички се извърнаха смаяни.
— Атавизъм! — натърти той. — Огън, печено месо, все едно неандерталци в пещерата! А пък аз ви готвя за господари на света.
Тези му думи пресякоха разговора. Всички продължиха да се хранят с наведени очи. Ала той знаеше, всеки от тях оставаше горе — при ливадата, при огъня, при бифтека си.
Трябваше да влезе в действие психотерапията!
— Лявата редица — извиси глас сър Чарлз, — на работа към новите строежи! Дясната — на близък лов! Джек, Мигуел и Булгаро — в подводницата за китове!
Досегашният пленник трепна. Какво значеше това? За пръв път! Признание за равноправие? Или изпитание?
И нещо пърхна в душата му.
Към повърхността! А това означаваше — по-близо до обществото, неговото общество, а не тая сбирщина; по-близо до тия, които не можеше да забрави и в най-сладостната наркотична дрямка.
И там, до повърхността би могъл…
Дали би могъл?
Тримата се приготвиха бързо. И най-бързо, дори подозрително бързо Булгаро. Препасаха на гръб портативните си водометни двигатели, окачиха на гърдите хранителните балони, взеха ултразвуковите си пушки, мушнаха в коланите няколко ръчни гранати в случай на засечка. И се намъкнаха през люка.
Джек Елбери включи двигателите и подводницата се отдели плавно от дъното. Взе да набира височина. Скоро от погледите им изчезна, стопи се в мрака малката крепост, построена върху обширна котловина на дълбочина точно две хиляди шестстотин и петдесет метра. Под тях в звуковизора се видя насеченият придънен релеф: огромни планински вериги, които някъде се подаваха над повърхността като острови: тесни каньони, по които протичаха дълбочинните течения; угаснали вулкани; потънали коралови острови и пространни тресавища от дълбокоморска тиня, натрупвана през вековете от черупчиците на милиардите измиращи микроорганизми.