По екрана на телевизора преминаваха бързи, нахвърляни моменти от събитията на деня. И както винаги напоследък — на първо място, преди срещите на президентите, преди заседанията на ООН, преди подробностите по последния обир — поредица от кадри, в които се подвизаваха кракените, главна проблема и главна заплаха, особено за една морска държава, през последните месеци.
Ето — проникналата в Канапе Гранде на Венеция цяла орда чудовища, които опитват с дългите си ръчища да изкъртят прозоречните решетки на Двореца на дожите, за да опипат вътрешността му.
Ето — друг калмар, обхванал с пипала статуята на свободата в Нюйоркския залив.
Ето — нападението на цяла дружина такива разбойници върху оградения с желязна решетка плаж на Рио де Жанейро. Смелият оператор е успял да заснеме протегнатите тридесетметрови тентакули, които като ласа ловят по-дръзките, доверили се на здравите съоръжения, плувци.
Ето — новото нападение върху крайцера „Трешер“…
Сашо, седнал до майка си, трепна.
— Също като „Британия“! Гледай! Излитат и направо се вкопчват в надстройките. Та да обезвредят корабните оръдия.
На екрана се появи ескадра хеликоптери.
Гласът на говорителя наблегна на това, което се виждаше ясно:
— Забележете, с приближаването на самолети „крак“ отстъпват. Сякаш разбират, че именно самолетите ще ги поръсят с напалм.
Напоследък за удобство пресата, вярна на прастарата си стръв да изкълчва езика, бе съкратила името на калмарите до едносричното, прокобно звучащото словосъчетание „крак“.
И за да подчертае наблюдението си, телевизорът веднага представи друга картина. Открито море и изплавали на повърхността чудовища, които сякаш се препичат на слънце. И отново, чули бръмченето на самолетите, те се скриват в бездната, разтревожени.
— Удивително! — додаде говорителят. — Но факт. Камерите ни все по-често запечатват подобни прояви на тяхната невероятна съобразителност…
— Чак пък „невероятна“! — пошепна доктор Костова. — Колко сме склонни ние, хората, да подценяваме възможностите на животните!
А гласът от апарата продължаваше:
— Изглежда, заработил е отново отдавна забравен инстинкт, когато прадедите на днешния „крак“ са се пазели от набезите на мезозойските птеродактили.
Доктор Костова неволно се увлече в спор с телевизора:
— Нима трябва да търсим събуждането на някакъв спорен древен инстинкт, когато можем да намерим много по-просто и по-приемливо обяснение? Че са преценили откъде идва истинската им заплаха. Имат достатъчно мозък за това — приматите на безгръбначните.
— Птеродактилите не могат да нападат такива калмари — вмеси се и Сашо. — Нали най-големият, птеранодонът, има размах на крилата осем-десет метра. Пък не само крилата. И тялото му е малко, като у прилепите…
Майка му се усмихна пренебрежително.
— Изглежда, още не сме се убедили, че дори и телевизията трябва да се съобразява с научната достоверност.
Тя се замисли.
— Инстинкт! Впрочем, колко често злоупотребяваме с това понятие! И неуките, и учените. Винаги, когато не сме в състояние да разтълкуваме някое явление, за удобство извикваме на помощ заклинанието „инстинкт“, което всъщност нищо не ни говори… Със същото основание бихме могли да кажем: „Божа работа“.
А през синкавия екран се изреждаха сцени, една от друга по-тревожни. Опустели кейове, задръстени с акостирали кораби, занемарени, изоставени, неподдържани. Морският стокообмен, доскоро обхващащ повече от шестдесет процента от целия световен товарооборот, най-евтиният от всички видове транспорт, беше замрял. Милиони тонове стоки, машини, торове и храни стояха неизползувани. И докато на едно място се налагаше тия храни да бъдат изгаряни, за да не задръстват складовете, другаде хората умираха от глад. Петрол и жито не се пренасят по въздуха.
То се знае, хората се приспособяваха бързо към новите условия. Авиационната промишленост се бе възползувала и сега буквално бълваше товарни и пътнически самолети, с които донейде да отстрани затрудненията.
На екрана показваха момент в Нюйоркската борса, където курсът на акциите за въздухоплавателните компании се покачваше неудържимо.
После коментаторът прехвърли вниманието на зрителите към учените, които си блъскаха главите над всички възникнали поради това бедствие задачи.
Академик Морозов предлагаше към всеки кораб да бъде монтиран електромагнитен генератор, който да излъчва инфразвукови вълни, подобни на приближаваща буря. Надяваше се, че уплашени от тях, кракените ще бързат да се скрият в дълбините.