Нека! Колкото по-зле, толкова по-добре. Всички тези злини подготвяха неговия успех. Той още не бе решил точно какво щеше да предприеме. Великите стратези не са действували по някакви закостенели схеми. Те са умеели да използуват всяка промяна в обстановката. Той също: можеше да удари със сила разклатените държави; можеше, обратно, да се яви като спасител — и на Англия, и на човечеството. А срещу това да получи власт не само над океана, а над цялата планета. Защото притежаваше единственото засега изпитано оръжие — ултразвуковото, за което, види се, никой още не се досещаше, макар че преди бедствието твърде често ултразвукът се споменаваше във връзка с все по-голямата му употреба в живота; въпреки на мнозина да беше известно, че в Китай и Африка са умъртвявали престъпниците с шум, че се правят опити за прогонване на плъхове с ултразвуково плашило, че има ултразвукова дезинфекция, шлифовка на метали и камъни. И какво ли не…
Днес за пръв път чу за работата на доктор Костова. Естествено, не му и мина през ума, че тя можеше да бъде жена на пленника му. Иначе би избрал друг път на действие.
Днес, точно когато замисляше да осъществи грандиозния си план. Когато смяташе да приложи и замислената „аграрна реформа“ в океана. С ултразвуков „плуг“ възнамеряваше да разоре придънната тиня и чрез нагряване да предизвика вертикални течения, които да изнесат на повърхността стоялите досега бездейни минерални вещества. Тогава отгоре, в така наторените слоеве, щеше да разцъфти фитопланктонът, основата на целия живот в морето. Щяха да нараснат рибните богатства, на които той разчиташе да осигурят изхранването на неговия народ. А на дъното да създаде оранжерии — от фитопланктон. А защо не и от висши водорасли? И животновъдни ферми: стриди, риби, октоподи, калмари.
Това съобщение го разтревожи. И то с основание. Опознал беше достатъчно живота в океана. Затова му стана ясно веднага, че само по нейния метод би могло да се постигне масовото унищожение на калмарите. Всичко друго изглеждаше слабо ефикасно, дори неговото ултразвуково оръжие, защото то изискваше най-скъпи ловни експедиции, с които да издирва поотделно всеки екземпляр, за да го простреля.
За беда, още не завършил репортажът за същността на изобретението й, и предаването внезапно прекъсна.
Той превъртя бутона, смени честотата — напразно. Транслационната станция беше замлъкнала.
Сър Чарлз тутакси включи звуковиждащото устройство към повърхността. И зърна силуета на отминаващ кораб. Това беше единственото обяснение — забелязал буя, за който липсваше обозначение в лоциите, корабът го бе извадил на борда си, за да го отнесе за по-нататъшно разследване.
Това по начало криеше известна опасност, защото насочваше любопитните погледи към този участък на океана. По-разумно би било за известно време да прекъсне радиоприемането. Но тъкмо сега, когато бе чул за изследванията на българката, сър Чарлз не можеше да си позволи никакво отлагане. При какъвто и да е риск. Налагаше му се на всяка цена да разбере същността на нейната работа, та да изготви и той план за противодействие: чрез ликвидиране откривателката, чрез кражба на откритието или…
Той извика Джек Елбери.
— Веднага! Без никакво бавене! С подводницата! Вземате резервния буй-радиоантена и я поставяте…
И му посочи върху разгънатата карта координатите на стотина километра южно от Мерисити.
— В подводно положение. Дълбочина пет метра. Антена над морското ниво три метра. Вие, дон Мигуел… И Булгаро…
Пак същите — трепна Джек. — Случайно ли беше това?
Той се приготви начаса. Извика още неразсънения екипаж. И хвана щурвала, без да поглежда спътниците си.
Доктор Булгаро, вторачил поглед във фоновизора, все още замаян от морфина, сякаш не виждаше, не чуваше. В главата му се блъскаха безредни мисли, хрумвания, спомени. Кое беше сън, кое — мечтание, кое — кошмар?
За добро или за зло — мечтата му вече беше осъществена. Човекът бе станал истински воден жител, по-приспособен за тая среда от китовете и делфините.