През нощта един пиян кормчия бе блъснал подводницата с рибарския си кораб. И я бе извадил от строя за дълго.
Наистина, той влезе в затвора да излежава няколкогодишна присъда. Осъдени бяха за небрежност и петимата полицаи, натоварени с охраната й. Но с тяхното наказание положението не се променяше. Подводницата трябваше да изчака специалната ремонтна бригада и след това — самия ремонт, който според екипажа нямаше да свърши скоро.
Агентите на авиотръста дебнеха и тозчас нанасяха удара си там, където подушеха най-малкото отпускане.
В същото време цели ескадрили от хеликоптери с пуснати във водата хидрофони подслушваха океаните, с цел да открият дълбоководните миграции на кракените. А електронноизчислителният център по техните данни опитваше да предскаже координатите на вероятното им сборно място.
Ставаше ясно, че поради извършения саботаж щеше да бъде пропуснато времето, когато събраните чудовища можеха да бъдат атакувани.
И тогава „Лойд“ най-великодушно предостави за целта своя научноизследователски подводен апарат, пригоден за дълбоки спускания и снабден с мощно отбранително устройство. При нужда от генераторите, заемащи половината от вместимостта му, по повърхността потичаше ток със свръхвисоко напрежение, годен да умъртви мигновено всяко докоснало го живо същество. А през останалото време около него действуваше електромагнитно поле с честота, която отблъскваше главоногите.
За пилот по негово желание беше определен Девид Дейвис.
Едва сега Костова научи нещо повече от биографията му. Известен леководолаз с поредица от рекорди, който в марината достигнал до командир на подводница, той вече бе направил няколко изпитателни потапяния с новия апарат и бе възхитен от всичките му качества.
Оставаше само да бъде определен биологът, който щеше да го придружи в опасния и отговорен рейс със задача в избрания момент да зарази калмарите.
Първоначално научният съвет отхвърли молбата на доктор Костова тя да изпълни тази задача. Но накрая отстъпи пред нейната настойчивост. Съчувствуваха й. Уверени, че в отчаянието си тя умишлено търсеше опасността. Някаква благородна форма на самоубийство — с полза за другите. Но понеже бяха сигурни в неуязвимостта на кораба, издържал и най-тежките изпитания, те се престориха на убедени от доводите й, че по-добре запознат от нея с действието на бактериалната култура няма. И й разрешиха.
Докато хидрофоните подслушваха събиращите се кракени, изследователката заедно с Дейвис извърши още няколко пробни плавания.
Най-сетне дойде дългоочакваният ден. Електронноизчислителният център беше установил по курса и скоростта на странствуващите чудовища вероятното им брачно сборище.
Тозчас мощен товарен хидроплан, ескортиран от бойни самолети излетя да отнесе подводницата с екипажа й на определеното място и след цяла нощ път на разсъмване ги спусна на вода, изчака ги да се потопят, след което се върна обратно.
От този момент, веднага след гмуркането, двамата доброволци губеха всяка връзка със света, оставени сами на себе си. Радиопредавателят можеше да действува само в надводно положение.
Воден от умелата ръка на пилота, послушният кораб се хлъзгаше бавно в дълбините по широка, плавно снижаваща се спирала.
Искрящият блясък на горните слоеве скоро потъмня. Червеният гребен винт, който се виждаше през задния илюминатор, позеленя. Водният светофилтър вече бе задържал топлите тонове. После посиня, сля се със сгъстяващата се отвред синилка.
Прелитаха редки риби, някак недействителни в мрака. Подобни на привидения, пулсираха едва различими медузи. Досами илюминатора се стрелна ято риби бонита, преследвани от три едри баракуди. Насам-натам! Като по команда ужасените жертви свиваха ту наляво, ту надясно, догонвани от преследвачките си, сякаш привързани към тях с невидими нишки. Изведнъж строят на жертвите се разсипа. Те се пръснаха едновременно на всички страни, изоставяйки една от другарките си, върху която мигновено се нахвърлиха и трите баракуди.
— Все още спорно — рече тихо Костова. — Допускано от някои при земните животни. Ние го видяхме и в морето. Най-изморената риба, когато усети, че вече няма сили, изпуска някакво вещество. Нарекли сме го „миризмата на ужаса“. Предупредени от тая миризма, другарките й се пръскат, а хищниците изоставят другите, за да се нахвърлят върху нея. Природата жертвува един, за да спаси стадото…
— Както сега ни жертвува нашето човешко стадо — усмихна се Дейвис. — Вас и мен…
Доктор Костова го изгледа учудена.
— Нима вие не по ваша воля…
Той сви рамене.
— Формално — доброволно. По същество — с насилие.